Факт е, че това как искате да запомните сватбата си

Факт е, че това по какъв начин желаете да запомните сватбата си е ваша работа. Факт е обаче и че традициите са си обичаи.

По втория въпрос сме събрали няколко такива от минали времена – от преди 100-250 години. Те в действителност са записани от задгранични наблюдаващи тъй че, в случай че ви се костват прекалено… антропологични, това е повода.

На римляните им лишава 30 години, с цел да завладеят Уелс. И очевидно уелсците са положителни в дългата блокада и отбрана освен против могъщи империи, а и по сватби.

Както написа Питър Робъртс в „ Популярни камбрийски обичаи “ от 1815 година, откакто двойката бързо и чевръсто се оправи с формалната църковна брачна гала, става време да се кръстосат мечове. Булката и младоженецът се прибират по домовете си, а приятелите на младоженеца се качват на конете си и се насочат като батальон към дома на булката, като през целия път ги окуражава свирач.

Приятелите на булката, несъмнено, са заложили клопки и трудности по целия път към дома ѝ, като да вземем за пример въжета, завързани сред дърветата, и нещо като машина, която би трябвало да смъква хората от конете им като ги удря по лицата. Дори в случай че мъжете съумеят да минат около машината, приятелките на булката препречвали пътя им и ги подлагали на разнообразни тествания под формата на игри, присъединяване в които не може да бъде отказано. Но даже да завоюват, мъжете към момента са надалеч от това да обединят приятеля си и неговата брачна половинка.

Ако те съумеят да стигнат до къщата на булката, би трябвало да рецитират лирика и да пеят остроумни песни през вратата на девойките вътре. Момичетата пък би трябвало да им дават отговор със свои песни и поеми и в случай че се изчерпят, би трябвало да отворят вратата. След това мъжете деликатно вземали булката и я отнасяли, а приятелките ѝ я преследвали. След това всички се престрували, че се бият.

Накрая, след през целия ден, прекаран в сходни забави, булката бива наред и скоропостижно отведена в дома на брачна половинка си, където празненството продължава до късно през нощта.

Според книгата на Едуард Вестермарк от 1921 година „ История на човешкия брак “, том 2, народът Лилоует от днешна Британска Колумбия има обред, наименуван „ танц на докосването “. В него неомъжените дами, които носят специфичен пояс, танцуват с мъжете, а те хващат лентата на дамата, в случай че желае да се ожени за нея. Ако дамата не желае да се омъжи, му си я взема назад и той би трябвало да си тръгне. Когато танцът свърши, вождът извиква имената на сполучливите двойки и в случай че дамата е разрешила на мъжа да задържи пояса ѝ до края, те към този момент се считат за женени.

със прикрит бич в Русия

Игривостта и веселието, които толкоз доста други култури включват в своите брачни церемонии, отсъстват в съветските сватби, записани в „ Английски обичаи и непознати традиции “. Първо приятелките на младоженеца карат булката да се съблече, с цел да могат да я ревизират за недостатъци и в случай че има, да рапортуват. След това, в случай че тя премине сполучливо, те организират църковната гала, като хвърлят хмел върху нея с пожеланието тя да има толкоз деца, колкото хмел има на земята. След това се прави сватбено пиршество, на което булката и младоженецът би трябвало да седят, само че да не ядат нищо. Междувременно хор от деца пее неприлични, мръснишки песни. Накрая сватбеното празненство се насочва към брачната стая.

След това брачният партньор, който е скрил в ботушите си по една джунджурия и по един дребен бич, „ подрежда на булката да събуе ботушите му – и в случай че се случи по този начин, че тя събуе първо този, в който има джунджурия, той ѝ я дава и това се счита за предсказание за шанс. Но се счита за злощастие, в случай че събуе първо този с камшика. В подобен случай брачният партньор й дава един удар с него като предвещание за това, което би трябвало да чака в бъдеще. “

След това двойката се оставя сама за два часа, до момента в който старите дами чакат пред вратата. След това булката би трябвало да показа на дамите „ знаците на своята непорочност “. Тя сплитат прясно разрошената ѝ коса и най-после отиват да изискат зестрата от родителите.

В Швеция измислят всевъзможни дребни трикове, с цел да се уверят, че брачната половинка ще има последната дума в фамилията. Според книгата „ Скандинавски национални обичаи и суеверия “ на Е. Лъмли от 1851 година булката би трябвало да се опита да види младоженеца, преди той да я види, с цел да е сигурна, че тя ще е основната фигура в брака. Освен това тя би трябвало да държи единия си крайник пред неговия по време на цялата гала и да седне първа на сватбения прием. След това булката би трябвало да изпусне някакъв предмет, с цел да може младоженецът да се наведе и да го вдигне; това служи като гаранция, че той постоянно ще „ превива тил пред волята ѝ “.

Ето една традиция, записана в „ История на човешкия брак “, том 2, от 1921 година, която е била споделяна както от хора, живели в днешна Беларус, по този начин и от хора в Колумбия. В Беларус шаферът на младоженеца следва двойката в спалнята, изчаква я да се скрие под завивките, бие приятеля си с бич и крещи: „ Погледнете се, целунете се и се прегърнете! Бързо! “ В остаряла Колумбия индивидът с камшика следва двойката до брачната им барака и до момента в който бие с бич младоженеца, му крещи: „ Вземи дамата! “.

Ако някой си търси брачна половинка в Холандия през XIX в., е потребно да прави оценка котките. Според един съвет, записан в „ Северната митология: Немски и нидерландски национални предания и суеверия “ от Е. Лъмли: „ Тези, които не обичат котки, няма да случат на красиви съпруги. “