Едва ли има човек, който да не е обръщал внимание

Едва ли има човек, който да не е обръщал внимание на детективите, следствията и опитите на хора да върнат времето с толкоз сериозна акуратност, че да пресъздадат осъществяването на закононарушения, постоянно такива с съдбовен край. Благодарение на Холивуд и голямото количество трилъри, които се насочват в тази посока, можем незабавно да видим голямото количество измислени герои, както и доста, въодушевени от същински персонажи, за основаването на един род, оценяващ се на милиони долари през днешния ден.

Детективската работа не всеки път е била на такава висота и мнозина са работили върху разширението на въздействието, създаването на нови способи. В края на XIX век, Шерлок Холмс е на върха и се счита освен за съвършения детектив, само че и за човек, който има най-точното око в следствията. Холмс е един от доста специфичните литературни герои, може би съвършения човек за Артър Конан Дойл, само че даже и той ще признае, че неговият воин е едвам „ вторият най-хубав в Европа “.

Тогава идва и по-важният въпрос: кой е първият? Оказва се, че него ще открием във Франция и за разлика от литературния воин, въпросният воин е същински. Говорим за един специфичен човек в лицето на Алфонс Бертийон. За него Дойл ще показа, че има акуратен мозък, предан на науката и неговата работа постоянно би трябвало да се счита за съвършена. Във времето на своята процедура, Алфонс не само  задминава Холмс, само че и съумява да промени вечно криминологията като просвета. Благодарение на него, през днешния ден се оправят фотоси на обвинените, фотографира се закононарушението и организира самичък разнообразни типове проучвания, които в следствие стават съществена процедура. И най-важното е, че Бертийон няма аналог във времето на кариерата си.

Алфонс даже прави лично досие, с цел да изясни на сътрудниците си по какъв начин би трябвало да работят.

Защо детективите не могат да се оправят със дилемите си? Създаването на такава полицейска дивизия, стартира още при започване на XIX век. Това е време, в което взимането на отпечатъци, разбор на кръвна проба и ДНК, са доста надалеч от приложимост. Преследването на нарушители също е имало своите компликации. Смяната на името е извънредно елементарно занятие, а външният тип може да се промени с лекост. Едва при започване на века стартира да се дава и една нова технология – фотографията. С нея всеки може да резервира облика на провинилия се и да сътвори по този начин наречените галерии. Проблемът е, че даже фотосите не се подреждат, което прави работата още по-бавна. Резултатът от всичко това е една голяма неразбория и чувството за безотговорност.

През 1879 година в Париж, полицейската префектура разполага с към 80 000 фотоси и още към 5 милиона досиета. Всичко се картотекира по имена, с цел да се смъкна малко равнището на закононарушенията. Не се стопира до тук, стартира събиране на персонални данни, шофьорска брошура и даже взимането на отпечатъци. И тъкмо тук идва Алфонс, един от чиновниците на най-ниско равнище. Неговият живот стартира през 1853 година в фамилията на доктор. Скоро Алфонс се записва да учи статистика на медицината. С годините опитомява педантиката на татко си и стартира да следва неговия образец, прилагайки го в незаконния свят. Изчислявайки човешките фактори и някои съществени белези, скоро стартира да дава нужните триумфи във воденето на следствие.

След като е изключен от учебно заведение, Бертийон заема някои странни специалности, които татко му съумява да уреди, като последната е работа в полицейското ръководство през 1879 година 26-годишният мъж към този момент работи в стаята със записките, гледайки десетки хиляди фотографии и милиони досиета. Още тогава схваща, че е редно да има някаква класификация и стартира да се труди тъкмо в тази посока, идентифицирайки и подреждайки всеки един нарушител по осъщественото действие, години и още доста други. Статистиката стартира да работи, а в верните ръце е повече от идеален инструмент.

Обръща се към науката и резултатите не закъсняват. Осъзнавайки, че двама нарушителя нямат сходни физически черти и знае, че такава аналогия се случва един път на милиони, стартира да приказва за този пропуск с началниците си, само че те не му обръщат изключително внимание. За да потвърди тъкмо това, стартира да събира някои характерни белези, които са неповторими за всеки един човек. Например размерите на главата, дължжината на ръцете и краката, дължината на пръстите и още доста други. Веднъж откакто влизат в каталога му,  полицията стартира да лови обвинените доста по-лесно и да не си губи времето с преследването на всички типове провокации. Самият Алфонс най-сетне декларира, че всяка една мярка демонстрира доста ясно работата на един нарушител и деликатното наблюдаване ще разкрие истината.

За първи път фотографията става съществена работеща единица за детективите във Франция. Освен това взема решение да сложи и фотография на всеки един нарушител в досието, с цел да може четящият да има доста ясна визия за обвинения. Днес това е най-обичайната допустима процедура. И както може да се досетите, първоначално всяка една институция отхвърля сходна помощ и е желае да одобри каквото и да било в това отношение. Мнозина се присмиват на този чудноват човек, който не стопира да дава отговорите. Как ще се залови един нарушител с измерването на пръстите му. В един миг полицията даже го заплашва, че ще го изгони, в случай че продължи да експлоатира системата по този метод, само че едвам през 1883 година вземат решение да се вслушат в препоръките му. От този миг нататък, всеки един арест в Париж е съпроводен със основаването на една по-специална карта с всички нужни ограничения.

След това досиетата се подреждат и стартира по-сериозната работа. През идната година, Алфосн употребява своята система, с цел да проверява случаи и да залови към 241 закононарушения, които се повтарят. Този способ бил считан за някаква форма на знамение, а педантичните немски детективи не можели да повярват какво прави един чужд и незнаен човек с малко повече статистика и анализаторски усет. Поставянето на фотография в досието има и жаргонно показване „ Усмихни се за студиото на Алфонс “. И с изключение на фотосите за досиета, индивидът създава специфичен триножник и стартира да снима всяко едно закононарушение. Използва специфични способи,  с цел да покаже някои съществени фактори като височина на жертвата, позициониране на пода, петна, пострадвания, картина от самото деяние и други. Изисква от служителите на реда да не влизат, преди да влезе той и да направи всички фотоси.

Дори и това да е още една стъпка напред, този способ продължавал да изостава по отношение на технологията и това го предписание още по-труден за работа. Полицията би трябвало постоянно да калибрира доста тъкмо своите принадлежности и да разполага с квалифициран механик за снимането на всичко належащо. Самият способ не работи изключително добре за детските закононарушения, с годините един човек стартира да пораства и да трансформира своето тяло, само че при възрастните нарушители е повече от съвършен.

По отношение на разбора на почерка и отпечатъците, французинът не бил толкоз сигурен, че ще даде резултат, затова ще забележим какво следва във времето. Впрочем, в случай че има някаква допускана неточност, това е тази с Алфред Драйфус, точно мнението на френския детектив и инспекцията на почерка, изпраща боеца непосредствено в пандиза. Една неточност не може да пречупи неговите професионални способи на работа, както ще видим. И до през днешния ден Алфонс Бертийон е считан за татко на криминологията. В началото на XX неговите способи стартират да понижават въздействието си и полицията стартира да работи благодарение на пръстовите отпечатъци. Но пък индивидът оставя съществено завещание и два доста значими инструмента за разкриването на закононарушения.

А в случай че се чудите какво толкоз е снимал френския контрольор, отговорът е всички тези детайли от тялото, които не могат да се трансформират и постоянно са неповторими. В това число се гледат ушите, очите, веждите, носа и още доста други. Със сигурност този човек е имал доста добра концепция и е разрешил на полицията да открива и употребява колкото се може повече принадлежности за разкриването на всяко злочинство и няма по какъв начин да го отречем.

Снимки: Wikipedia