„Хвани ръката ми, татко“: Фотограф заснема над 300 двойки бащи и порасналите им синове
Един фотограф се пробва да улови връзката сред татко и наследник, като опише за едно пътешестване сред двамата и тяхна среща пред обектива. Валерий Пощаров е роден в Добрич в семейство на художник и поетеса. Учи живопис в Националното учебно заведение по изкуства във Варна, а по-късно пластични изкуства в Париж.
Снимка: bTV
„ Баща и наследник “ е неговата поредност от портрети, която демонстрира татковци и техните пораснали синове, хванати за ръце. За тази своя поредност той завоюва първата премия в категория „ Портрети “ в интернационален конкурс.
Тази събота и неделя 3 мин. „ Любовта е… “: Театралното семейство Албена Павлова и Емил Марков 
България 1 мин. Почина бащата на убития Митко от Цалапица 
България 5 мин. Бащата на Амая след гибелта ѝ: Мислехме, че е „ избавител “, а се оказа, че сме наели компания „ палач “ 
България 1 мин. Sony отличи български фотограф в международните си награди 
Тази събота и неделя 3 мин. „ Любовта е… “: Театралното семейство Албена Павлова и Емил Марков 
България 1 мин. Почина бащата на убития Митко от Цалапица 
България 5 мин. Бащата на Амая след гибелта ѝ: Мислехме, че е „ избавител “, а се оказа, че сме наели компания „ палач “ 
България 1 мин. Sony отличи български фотограф в международните си награди Един от авторските му планове е фотокнигата „ Последният човек на Родопите “.
„ За поредицата „ Баща и наследник “ се въодушевих с един персонален миг. Бях със синовете си и те ме бяха хванали за ръка – и аз си помислих, че скоро това може да се промени. После видях една фотография на татко ми и моят дядо, хванати за ръце, и взех решение, че може и да не се промени. Това ми даде подтик да направя поредицата “, изясни Пощаров.
Така тематиката надминава персоналните му фамилни връзки и става доста по-широка. Така той снима в 9 страни над 300 двойки татковци и синове.
Снимка: bTV
„ Бащата е знак на връзката със света. Майката е безусловната обич, тя е нещо, което познаваме. Бащата би трябвало да е извоюван. Така видях една красива притча за света. Трябва ли да спечелим мястото си в него, или то е даденост. Освен това всички имаме потребност от енда ръка, за която да се хванем, да намерим път към света и полезностите, за които да се хванем “, изясни фотографът.
Той показа, че при пътуванията си за фотосите в чужбина не е имал авансово уговорени двойки. Затова и е било предизвикателство.
„ Километри пътувах към тези, които се съгласяваха да ги фотографирам. Някои имаха традиция да се хващат за ръце, за други беше прочувствено преоткриване, трети се отказваха “, споделя създателят.
Снимка: bTV
Той се надява с тази си творба да помогне на хората да създадат крачка един към различен.
