Мила Андонова, археоботаник: Древният човек е консумирал забравени фуражни видове, които днес са част от здравословното хранене
Древният човек е консумирал разнообразни зърнени и бобови типове, които в днешно време по-скоро квалифицираме като фуражна храна и сме не запомнили за тях, други пък в този момент стават съвременни около здравословното хранене. Това сподели в предаването " Цветовете на България " на Радио " Фокус " археоботаникът Мила Андонова.
Данните за живота на античните и какво те са консумирали като храни се добиват по време на археологически разкопки по една дълга и не толкоз комплицирана процедура по флотиране на седиментите или пръста. " Флотацията е процесът на добиване на семената и дървесините чрез процеса на измиване, чрез вода. Това, което намираме, е хванато в едни фини сита, като останките, които намираме, нормално са овъглени. Овъгляването им е това, което ги съхранява ", изясни тя.
Един от най-древните сортове от зърнените храни е лимецът или едрозърнестатата пшеница, която е доста покрай диворастящите си роднини, означи експертът. В древността е имало и пшеница, само че по думите й пшеницата на античните хора се разграничава от днешната. " Това са други типове, които не съдържат глутен – сътрудникът, който бухва актуалния самун. Друго значимо зърнено растение е ечемикът, който по-скоро за актуалния човек е фуражна храна. Други типове са просото, които са много трудоемки за развъждане. Човечеството има наклонността да търси лесния път. "
По думите ѝ житните растения надалеч не са всичко, което античният човек има на масата. " Елдата е подобен образец. Тя не е житно, не е бобово, само че е извънредно хранително растение. Пачата трева от фамилията на елдата също е участвала на масата “ описа археоботаникът и добави, че бобовите растения също са необятно публикувани в древността, само че са разнообразни от познатия актуален фасул, който е Колумбова храна. Намират се остатъци от бобови като леща, бакла, секирче – дребно бобово растение и други. " Всички тези растения са ядливи, само че извличането на това, което консумираме, е доста трудоемко ", добави тя.
" В огромна степен днешните растения са същите като античните. Някои от тях, които са одомашнени или доместицирани, по-късно култивирани, т.е. отглеждани за консумация, като лещата да вземем за пример, са се видоизменили по този начин, че това, което през днешния ден имаме на трапезата, е с двоен размер. Но като цяло те са съвсем същите ", обясни тя.
Мила Андонова описа още, че преди Колумбовата ера по нашите земи се намират всички зеленолистни растения – лапад, коприва, киселец, глухарче. Всички тези зелени храни са били на масата и в антични времена. " Имаме и далечни роднини на тиквичките и краставиците, участвали по нашите земи. "
Дървесните запаси, употребявани в предишното за разнообразни цели, са били както широколистни, по този начин и иглолистни типове, разясни още археоботаникът. В антична Сердика са намирани разнообразни дървесни типове, като ели, борове, както и дъб и бук. " Като цяло човечеството има една наклонност по консумация на горите си, която за жал е в цялостен ход и в днешно време. Дали аргументът ни е всеобща строителна активност, да вземем за пример в римската ера, или пък всеобщо извличане на горивен материал, изключително в по-късните столетия, отново иде рече за консумация и асимилиране на горските запаси. "
Специалистът показа още, че посредством проучването на дървесните остатъци на предишното може да се получи друга информация като неподходящите цикли в климата, което е очевидно в растежа на едно дърво. " Можем да хванем и неща като катаклизми, пожари, трусове, даже вулканични изригвания. И целият този стрес се отпечатва в растителния свят ", обясни тя.
Мила Андонова показа още, че в България ще се провежда конференция на Асоциацията по биоархеология, която е основана във Англия, само че всяка година пътува в разнообразни страни, и която за първи път ще бъде в България и на Балканите.
Калина СВЕЖИН
Данните за живота на античните и какво те са консумирали като храни се добиват по време на археологически разкопки по една дълга и не толкоз комплицирана процедура по флотиране на седиментите или пръста. " Флотацията е процесът на добиване на семената и дървесините чрез процеса на измиване, чрез вода. Това, което намираме, е хванато в едни фини сита, като останките, които намираме, нормално са овъглени. Овъгляването им е това, което ги съхранява ", изясни тя.
Един от най-древните сортове от зърнените храни е лимецът или едрозърнестатата пшеница, която е доста покрай диворастящите си роднини, означи експертът. В древността е имало и пшеница, само че по думите й пшеницата на античните хора се разграничава от днешната. " Това са други типове, които не съдържат глутен – сътрудникът, който бухва актуалния самун. Друго значимо зърнено растение е ечемикът, който по-скоро за актуалния човек е фуражна храна. Други типове са просото, които са много трудоемки за развъждане. Човечеството има наклонността да търси лесния път. "
По думите ѝ житните растения надалеч не са всичко, което античният човек има на масата. " Елдата е подобен образец. Тя не е житно, не е бобово, само че е извънредно хранително растение. Пачата трева от фамилията на елдата също е участвала на масата “ описа археоботаникът и добави, че бобовите растения също са необятно публикувани в древността, само че са разнообразни от познатия актуален фасул, който е Колумбова храна. Намират се остатъци от бобови като леща, бакла, секирче – дребно бобово растение и други. " Всички тези растения са ядливи, само че извличането на това, което консумираме, е доста трудоемко ", добави тя.
" В огромна степен днешните растения са същите като античните. Някои от тях, които са одомашнени или доместицирани, по-късно култивирани, т.е. отглеждани за консумация, като лещата да вземем за пример, са се видоизменили по този начин, че това, което през днешния ден имаме на трапезата, е с двоен размер. Но като цяло те са съвсем същите ", обясни тя.
Мила Андонова описа още, че преди Колумбовата ера по нашите земи се намират всички зеленолистни растения – лапад, коприва, киселец, глухарче. Всички тези зелени храни са били на масата и в антични времена. " Имаме и далечни роднини на тиквичките и краставиците, участвали по нашите земи. "
Дървесните запаси, употребявани в предишното за разнообразни цели, са били както широколистни, по този начин и иглолистни типове, разясни още археоботаникът. В антична Сердика са намирани разнообразни дървесни типове, като ели, борове, както и дъб и бук. " Като цяло човечеството има една наклонност по консумация на горите си, която за жал е в цялостен ход и в днешно време. Дали аргументът ни е всеобща строителна активност, да вземем за пример в римската ера, или пък всеобщо извличане на горивен материал, изключително в по-късните столетия, отново иде рече за консумация и асимилиране на горските запаси. "
Специалистът показа още, че посредством проучването на дървесните остатъци на предишното може да се получи друга информация като неподходящите цикли в климата, което е очевидно в растежа на едно дърво. " Можем да хванем и неща като катаклизми, пожари, трусове, даже вулканични изригвания. И целият този стрес се отпечатва в растителния свят ", обясни тя.
Мила Андонова показа още, че в България ще се провежда конференция на Асоциацията по биоархеология, която е основана във Англия, само че всяка година пътува в разнообразни страни, и която за първи път ще бъде в България и на Балканите.
Калина СВЕЖИН
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ