Новият живот на старите дрехи или как дънките ви се превръщат в пакетче за чай
Дрехите втора употреба навлязоха всеобщо в живота на хората. Според мнозина това е метод да се обличат съвременно и стилно с качествени облекла, само че на надалеч по-ниски цени. Носенето на облекла втора ръка има и екологични изгоди – не се подтиква производството на нови продукти. Милиони тонове дрехи се изхвърлят на сметищата в Европа всяка година. Тези, които са направени от синтетични материи имат потребност от повече от 50 години, с цел да се разградят. Те остават там за десетилетия и отделят нездравословни газове, които са измежду главните парични за световното стопляне.
Как обаче тези облекла доближават до крайния консуматор, от кое място идват, по какъв начин се преработват и сортират обясни притежател на магазини втора ръка в град Пловдив пред медията ни.
Прочетете още
„ Обикновено със събирането на облекла втора употреба се занимават огромни компании, които имат големи хранилища и доста служащи. На нашия пазар се вкарват най-вече облекла от Англия. Там е особено всеки сезон хората да подменят дрешника си, с помощта на огромните разпродажби. Така с бюджет сред 500 – 1000 лири това е изцяло допустимо, надлежно хората желаят да се освободят от облекла, които към този момент няма да носят, като нормално ги подаряват. Влизането в този бизнес става като човек си открие компания там и подписа контракт с учебни заведения, детски градини… и в него упомене, че част от тази сума (10, 20, 30%...) отива за добра идея ”, изяснява Марин Маринов.
Събирането на тези облекла става по няколко метода. Първият е посредством контейнери в детските градини и учебните заведения. Вторият е посредством акции в другите квартали. Раздават се пликове по пощите на жителите ден преди акцията, в които те да оставят облеклата и на идващия ден компаниите ги събират. Тези способи работят, тъй като хората им имат доверие и знаят, че по този начин оказват помощ на някоя добра идея.
Във всеки квартал има и пунктове, в които тези, които не желаят да дарят старите си облекла, могат да ги оставят и да получат пари. Плаща се нещо от порядъка на 50 цента на кг. Там също се събират доста облекла, само че се сортират, не се взима всичко, което хората занесат (не одобряват спално долни дрехи, чаршафи и т.н.).
Последният метод е посредством контейнери като този модел навлезе и в България през последните години. Такива контейнери са ситуирани и в Пловдив.
След като се съберат облеклата, минават на поточна линия, където се сортират на четири категории - екстра качество, I, II и III, и всичко, което е брак се събира за преработване.
Най-ниското качество (второ и трето) се извозва в центрове, откъдето се прави на огромни бали, пресова се от машини, товари се в контейнери по 20 тона и се изпраща за Африка, Пакистан и така нататък, като цената им е 30 цента за кг. Най-високото качество се сгъва като за магазин и се продава на висока цена.
В България се вкарва всичко, с изключение на трето качество.
Оказва се, че съгласно Маринов обработката на облеклата с тежки субстанции е мит. Би трябвало те да бъдат пръскани със особено вещество за цялостна стерилизация, само че по негови наблюдения, това се прави единствено в наличието на проверяващи. Той изясни, че единственото нещо, което се прави с облеклата е да се разделят по качество.
В момента огромните магазини за втора ръка (от 200 до 1000 кв. м) взимат превес над дребните и огромен брой от тях биват затваряни. Това е по този начин, тъй като огромните магазини зареждат приблизително по 10 тона стока на месец и при тях непрекъснато излиза нещо ново. Малките не могат да си разрешат да работят в такива мащаби.
В последните години, изключително след пандемията, и онлайн търговията на облекла втора употреба се развива с бързи обороти. Преди години едвам към 10% от нея е минавала през онлайн уеб страниците, в този момент тези проценти са над 30.
„ Търговията на продукти втора употреба се развива в интернет, само че на дребно. Например, вършат се групи, в които хората пускат свои остарели облекла. Повечето огромни вериги не се осмеляват да преминат онлайн. Тази търговия е доста характерна, няма нищо общо с продажбата на чисто нови облекла ”, добави той.
Рециклирането:
Проблемът с преработването на текстилни тъкани е голям, защото има свръхпроизводство на облекла.
Как се рециклират естествените тъкани? – Естественият текстил, който е избран за преработване, се сортира по цвят и материал. Чрез делене на цветовете може да се отстрани нуждата от наново боядисване, което понижава нуждата от замърсяващи химикали. След това текстилът се издърпва на нишки или се нарязва. След това преждата се почиства и преде и се предава подготвена за следваща приложимост. Текстилът, който се изпраща в промишлеността за флокиране се употребява за произвеждане на заряд за мебели, облицовки, покривала на коли и други Правят се даже пакетчета за чай.
Как се рециклират синтетични тъкани? - Циповете и копчетата се отстраняват и платовете се нарязват на по-малки части.
Нарязаните тъкани се гранулират и оформят на пелети.
След това те се разтопяват и се употребяват за основаване на нишки, които могат да се употребяват за изработката на нови полиестерни тъкани.
В огромните компании има отдел, в който бракуваните артикули - памучните облекла, хавлии и други се прекрояват, вършат се на парцали и се пакетират в чували. Те също се продават, като са доста търсени в автосервизите.
Как обаче тези облекла доближават до крайния консуматор, от кое място идват, по какъв начин се преработват и сортират обясни притежател на магазини втора ръка в град Пловдив пред медията ни.
Прочетете още
„ Обикновено със събирането на облекла втора употреба се занимават огромни компании, които имат големи хранилища и доста служащи. На нашия пазар се вкарват най-вече облекла от Англия. Там е особено всеки сезон хората да подменят дрешника си, с помощта на огромните разпродажби. Така с бюджет сред 500 – 1000 лири това е изцяло допустимо, надлежно хората желаят да се освободят от облекла, които към този момент няма да носят, като нормално ги подаряват. Влизането в този бизнес става като човек си открие компания там и подписа контракт с учебни заведения, детски градини… и в него упомене, че част от тази сума (10, 20, 30%...) отива за добра идея ”, изяснява Марин Маринов.
Събирането на тези облекла става по няколко метода. Първият е посредством контейнери в детските градини и учебните заведения. Вторият е посредством акции в другите квартали. Раздават се пликове по пощите на жителите ден преди акцията, в които те да оставят облеклата и на идващия ден компаниите ги събират. Тези способи работят, тъй като хората им имат доверие и знаят, че по този начин оказват помощ на някоя добра идея.
Във всеки квартал има и пунктове, в които тези, които не желаят да дарят старите си облекла, могат да ги оставят и да получат пари. Плаща се нещо от порядъка на 50 цента на кг. Там също се събират доста облекла, само че се сортират, не се взима всичко, което хората занесат (не одобряват спално долни дрехи, чаршафи и т.н.).
Последният метод е посредством контейнери като този модел навлезе и в България през последните години. Такива контейнери са ситуирани и в Пловдив.
След като се съберат облеклата, минават на поточна линия, където се сортират на четири категории - екстра качество, I, II и III, и всичко, което е брак се събира за преработване.
Най-ниското качество (второ и трето) се извозва в центрове, откъдето се прави на огромни бали, пресова се от машини, товари се в контейнери по 20 тона и се изпраща за Африка, Пакистан и така нататък, като цената им е 30 цента за кг. Най-високото качество се сгъва като за магазин и се продава на висока цена.
В България се вкарва всичко, с изключение на трето качество.
Оказва се, че съгласно Маринов обработката на облеклата с тежки субстанции е мит. Би трябвало те да бъдат пръскани със особено вещество за цялостна стерилизация, само че по негови наблюдения, това се прави единствено в наличието на проверяващи. Той изясни, че единственото нещо, което се прави с облеклата е да се разделят по качество.
В момента огромните магазини за втора ръка (от 200 до 1000 кв. м) взимат превес над дребните и огромен брой от тях биват затваряни. Това е по този начин, тъй като огромните магазини зареждат приблизително по 10 тона стока на месец и при тях непрекъснато излиза нещо ново. Малките не могат да си разрешат да работят в такива мащаби.
В последните години, изключително след пандемията, и онлайн търговията на облекла втора употреба се развива с бързи обороти. Преди години едвам към 10% от нея е минавала през онлайн уеб страниците, в този момент тези проценти са над 30.
„ Търговията на продукти втора употреба се развива в интернет, само че на дребно. Например, вършат се групи, в които хората пускат свои остарели облекла. Повечето огромни вериги не се осмеляват да преминат онлайн. Тази търговия е доста характерна, няма нищо общо с продажбата на чисто нови облекла ”, добави той.
Рециклирането:
Проблемът с преработването на текстилни тъкани е голям, защото има свръхпроизводство на облекла.
Как се рециклират естествените тъкани? – Естественият текстил, който е избран за преработване, се сортира по цвят и материал. Чрез делене на цветовете може да се отстрани нуждата от наново боядисване, което понижава нуждата от замърсяващи химикали. След това текстилът се издърпва на нишки или се нарязва. След това преждата се почиства и преде и се предава подготвена за следваща приложимост. Текстилът, който се изпраща в промишлеността за флокиране се употребява за произвеждане на заряд за мебели, облицовки, покривала на коли и други Правят се даже пакетчета за чай.
Как се рециклират синтетични тъкани? - Циповете и копчетата се отстраняват и платовете се нарязват на по-малки части.
Нарязаните тъкани се гранулират и оформят на пелети.
След това те се разтопяват и се употребяват за основаване на нишки, които могат да се употребяват за изработката на нови полиестерни тъкани.
В огромните компании има отдел, в който бракуваните артикули - памучните облекла, хавлии и други се прекрояват, вършат се на парцали и се пакетират в чували. Те също се продават, като са доста търсени в автосервизите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ