Учените в паника: Изчезват ледовете от Северния полюс
Докато в нашите географски ширини се радваме на топло пролетно време и с неспокойствие чакаме термометърът да надвиши 20 градуса, учените са мощно обезпокоени от стоплянето на Северния полярен район.
Арктика се затопля доста по-бързо от междинната скорост за света, изчезва ледът и се трансформира северният полярен район на нашата планета, задават се арктически лета без лед. До този извод стигат учени, представени от европейския информативен канал Euronews.
Току-що отишлият си месец февруари се оказва петият поред най-топъл февруари в историята.
Данните от службата за изменение на климата Copernicus демонстрират, че в международен мащаб февруари 2023 година е бил петият най-топъл в историята, с температури с 0,3° по Целзий над междинните за интервала 1991-2020 г.
В Норвежкия полярен институт в Тромсьо, в Арктическия кръг, откриватели учат въздействието на изменението на климата върху района. Учените са разтревожени от температурите в някои елементи от Арктика, където термометърът демонстрира за февруари шест градуса над междинните през месеца.
Арктика се затопля три до четири пъти по-бързо от междинното за света, а ученият по морския лед Матс Гранског споделя пред Euronews, че е бил очевидец на измененията със личните си очи.
" Когато за първи път се осмелих да отида там преди може би 20 години, имаше пълен, тежък лед. В днешно време от няколко години ни е мъчно да намерим парче лед, мразовит пай, върху който да работим. Така че това се промени много фрапантно през последните десетилетия ", споделя той.
Всяка година учените плават на североизток от Гренландия, с цел да събират проби по пътя към Северния полюс - и по-късно да ги върнат в Тромсьо за проучване. Те не стигат чак до 90 градуса на север всяка година, зависи от леда, само че през 2022 година плаването е било относително елементарно.
Трудно е да се предвижда сигурно скоростта, с която изменението на климата ще трансформира северния полярен район на нашата планета, само че откривателите следят, че ледът изтънява бързо и моделите предвиждат, че на хоризонта се задават арктически лета без лед.
По-старите типове лед изчезват, откриват учените. Изменението на климата въздейства и върху общата възраст на леда. Изследователите вършат разлика сред едногодишен лед и дълголетен лед. В Арктика нормално има композиция от двете, само че централната Арктика и регионите на север от Канада обичайно имат повече дълголетен лед. Но със стоплянето по-старият лед изчезва.
Ако сега ледът в Арктика е най-вече доминиран от едногодишни ледени форми, единствено допреди 20-30 години в централната Арктика са преобладавали старите ледени типове. Днес ги няма.
Арктическото стопляне частично се дължи на това, което е известно като противоположна връзка, а точно, че откритата морска вода е по-тъмна от леда, тъй че се затопля по-бързо и форсира топенето. Все още обаче има доста неща, които не знаем за този полярен район.
" Морският лед зависи от атмосферата и океана под него. И това е много комплицирана система за схващане. И допускам, че огромните въпроси са по какъв начин ще наподобява Арктика в бъдеще? И това е мъчно, мисля, тъй като ние към момента не разбирам изцяло по какъв начин действа през днешния ден ", споделя Матс Гранског.
Климатични модели демонстрират, че сигурно ще доживеем времето, когато Арктика ще остане през арктическото лятото без лед. Не се знае дали това ще стане последователно, или измененията ще станат рязко, само че сигурно времето на същинските ледове си отива.
Арктика се затопля доста по-бързо от междинната скорост за света, изчезва ледът и се трансформира северният полярен район на нашата планета, задават се арктически лета без лед. До този извод стигат учени, представени от европейския информативен канал Euronews.
Току-що отишлият си месец февруари се оказва петият поред най-топъл февруари в историята.
Данните от службата за изменение на климата Copernicus демонстрират, че в международен мащаб февруари 2023 година е бил петият най-топъл в историята, с температури с 0,3° по Целзий над междинните за интервала 1991-2020 г.
В Норвежкия полярен институт в Тромсьо, в Арктическия кръг, откриватели учат въздействието на изменението на климата върху района. Учените са разтревожени от температурите в някои елементи от Арктика, където термометърът демонстрира за февруари шест градуса над междинните през месеца.
Арктика се затопля три до четири пъти по-бързо от междинното за света, а ученият по морския лед Матс Гранског споделя пред Euronews, че е бил очевидец на измененията със личните си очи.
" Когато за първи път се осмелих да отида там преди може би 20 години, имаше пълен, тежък лед. В днешно време от няколко години ни е мъчно да намерим парче лед, мразовит пай, върху който да работим. Така че това се промени много фрапантно през последните десетилетия ", споделя той.
Всяка година учените плават на североизток от Гренландия, с цел да събират проби по пътя към Северния полюс - и по-късно да ги върнат в Тромсьо за проучване. Те не стигат чак до 90 градуса на север всяка година, зависи от леда, само че през 2022 година плаването е било относително елементарно.
Трудно е да се предвижда сигурно скоростта, с която изменението на климата ще трансформира северния полярен район на нашата планета, само че откривателите следят, че ледът изтънява бързо и моделите предвиждат, че на хоризонта се задават арктически лета без лед.
По-старите типове лед изчезват, откриват учените. Изменението на климата въздейства и върху общата възраст на леда. Изследователите вършат разлика сред едногодишен лед и дълголетен лед. В Арктика нормално има композиция от двете, само че централната Арктика и регионите на север от Канада обичайно имат повече дълголетен лед. Но със стоплянето по-старият лед изчезва.
Ако сега ледът в Арктика е най-вече доминиран от едногодишни ледени форми, единствено допреди 20-30 години в централната Арктика са преобладавали старите ледени типове. Днес ги няма.
Арктическото стопляне частично се дължи на това, което е известно като противоположна връзка, а точно, че откритата морска вода е по-тъмна от леда, тъй че се затопля по-бързо и форсира топенето. Все още обаче има доста неща, които не знаем за този полярен район.
" Морският лед зависи от атмосферата и океана под него. И това е много комплицирана система за схващане. И допускам, че огромните въпроси са по какъв начин ще наподобява Арктика в бъдеще? И това е мъчно, мисля, тъй като ние към момента не разбирам изцяло по какъв начин действа през днешния ден ", споделя Матс Гранског.
Климатични модели демонстрират, че сигурно ще доживеем времето, когато Арктика ще остане през арктическото лятото без лед. Не се знае дали това ще стане последователно, или измененията ще станат рязко, само че сигурно времето на същинските ледове си отива.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ