До края на века българската цивилизация може да изчезне. Демографската

...
До края на века българската цивилизация може да изчезне. Демографската
Коментари Харесай

Мрачна прогноза: До края на века българската цивилизация може да изчезне 


До края на века българската цивилизация може да изчезне. Демографската рецесия към момента е обратима, при изискване, че вземем ограничения през днешния ден. Утре ще бъде късно!

Около това мнение се сплотиха участниците в дискусионния конгрес, проведен от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ) на тематика „ Демографската рецесия – аргументи, фактори, динамичност “.

Според ръководителят на СИНПИ Калоян Паргов, демографията е казусът на проблемите в България. " Основната задача на всички политици и на всички институции е съхраняването на българската нация. Това е задачата на дилемите през днешния ден и по какъв начин да я решим ", безапелационен бе Паргов.

" Използвам наличието на вицепрезидента на Република България, с цел да предложа са се сътвори конструкция към президентската институция, която да събере научния, управнически и административен капацитет с оглед основаването на дълготрайна тактика, която да бъде пресечна точка на схващане за всички политически сили ", съобщи още Паргов.


" За да можем след 10 години да берем плодовете на взетите ограничения, би трябвало неотложно да стартираме да работим ", смята ръководителят на СИНПИ.

" Мащабите на демографската рецесия не са огромни, всичко е в нашите ръце. Много бързо може да стартират да се усъвършенстват индикаторите и да се трансформират, стига да има схващане за същността на казуса, за рисковите трендове, които казусът поражда - опасността от изгубването на българската цивилизация от картата на света ", уточни Юрий Асланов. Той смята, че политиците би трябвало да са наясно, че в случай че не подхващат нещо в този момент, те сами режат клона, на който седят.

Проф. арх. Иван Данов посочи, че за демографията извънредно значим детайл е районното развиване на страната. Той означи, че безусловно е неглижиран казусът с второстепенните пътища на страната, които са причина за икономическа интензивност на популацията.

Даниела Везиева е уверена, че и все още има по какъв начин да се връщат средства в общините от държавния бюджет. Ако една част от държавните такси се връщат към общините, резултатът би бил доста добър, счита тя.

Според нея гъвкавите форми на дуалното образование би трябвало да бъдат синхронизирани сред бизнеса и образованието.

" Необходим е нов Закон за вложенията, облекчение и децентрализация на общините, директно вложение в дребния и междинен бизнес през стратегии ", съобщи Даниела Везиева.

Пламен Милев разясни, че България е богата страна, само че за жалост в нея живеят доста небогати хора. Една от аргументите за това е, че процесът на преразпределяне е много неправдив.
По думите на преподавателя Христо Господинов всички тези деца, които един ден ще излязат от учебно заведение, ще бъдат идващите доктори, политици, държавници, министър председатели, те ще вземат решение демографската рецесия и те ще управляват страната.

" Всичко е проблем на образованието, който би трябвало да бъде решен в този момент ", уверен е Господинов.

" Няма по какъв начин с подобен висок % на детска беднотия ние да желаеме образовани младежи, които да са отдадени в детските и юношеските си години на обучение и учене. Голяма част от тях посвещават това време на оцеляване и на това по какъв начин да трансформират живота си “ напомни някогашният заместник-министър на обществените грижи Иван Кръстев.

Той посочи, че е нужна дейна работа със система, която подсигурява, че всяко едно дете в риск и независимо, и по самодейност на родителите да може да употребява подобаваща поддръжка под формата на услуги за ранно детско развиване.

В полемиката взеха присъединяване президентът Георги Първанов (2002 – 2012), ръководителят на Национален статистически институт доцент Атанас Атанасов и Магдалена Костова, проф. Андрей Захариев и проф. Стоян Проданов от Стопанската академия в Свищов, доцент Георги Бърдаров от СУ „ Климент Охридски “ и доцент Харалан Александров от Нов български университет, изпълнителният шеф на НСОРБ Силвия Георгиева, доктор Лили Еленкова, както и членовете на СИНПИ: проф. арх. Иван Данов, Даниела Везиева, Пламен Милев, Иван Кръстев, Христо Господинов и Христо Монев.
Модератор на форума бе Юрий Асланов.


www. dnes. bg

Източник: struma.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР