В името на кърито
" Дневник " разгласява един от текстовете - част от.
Преди няколко месеца Чахети Бансал, блогърка за индийска кухня, прикани думата " къри " да се забрани. " Храната в Индия се трансформира на всеки 100 км и все пак към момента използваме за нея една обща дума, пристигнала от белите, на които просто не им се занимава да учат имената на ястията ни ", изяснява тя. Благодарение на Instagram предлагането ѝ стигна до милиони, което повлече яростен спор за ориста на думата. И както към този момент през днешния ден се случва по всички въпроси, мнението се разцепи на две: в единия лагер нарекоха думата расистка, тъй като корените ѝ са в английския колониализъм и империализъм, и поддържаха тезата, че, да, думата би трябвало да се не помни. В другия лагер, дефинирано по друг метод, несъмнено, оповестиха концепцията за цялостна нелепост.
За да разберем по-добре проблема, би трябвало да се върнем в XV век. Както знаем, по това време европейците прав е ли едно - пътували и завладявали. Португалците - също. Това създали и с част от Югозападна Индия. Първият им въпрос към локалните хора бил какво ядат. " Кари ", обяснявали те на тамилски. Най-вероятно имали поради съответен сос с лой, счукани ядки, подправки и плодове, който се поднасял с ориз. Сосовете били доста повече, несъмнено, и за всеки от тях си имало име. Но още от този момент думата почнала да се употребява за локалната храна въобще.
В идващия епизод се явяват британците, за които съгласно клишето Индия е перлата в короната на империята им. Те научили и заели наготово думата от португалците. И траяли да я използват по същия метод - като обобщаващ термин за индийската храна като цяло. Но при британците думата придобила и нов смисъл и това бил стилът на готвене на индийския готвач в дома на сахиб и менсахиб - белите господари. В кухните на колониалните домове ставала необикновена промяна. Срещали се две безусловно разнообразни кулинарни практики и обичаи. И от напъните на индийския готвач да се нагоди към господарския усет последователно се оформила англо-индийската кухня. Тя бързо се трансферирала на О строва дружно с пенсионираните чиновници на Британската източноиндийска компания, които взимали със себе си освен предписания, само че и готвачи. С първите пригодени предписания за къри се появило и съперничеството сред семействата кое има най-изкусния готвач. Клубове придобивали популярност с кърито си, както станало с джентълменския Madras club, нашумял с най-лютата си версия със скариди.
Абсолютната комерсиализация обаче пристигнала с
изобретяването на кърито на прахуляк.
Никой не е претендирал или претендира през днешния ден за достоверност на сместа, тя е основана от чист прагматизъм, каквото е пестенето на време. За всички следва да е ясно, че достоверните предписания изискват прибавянето на подправките настрана при строга поредност, че за всяко ядене те са разнообразни и че в Индия надали някой би протегнал ръка към британската кулинарна иновация. Няма спор, че тя е лишила нюансите и уеднаквила усета в подмяна на улеснение. Точно то е отворило вратите на кърито освен към английския, само че и към международния кулинарен репертоар.
Дотук тезата на Чахети Бансал е вярна. Да, произходът на думата е артикул на колонизаторите и като време, и като география, както е и обобщаващо-опростенческа.
Нещо повече - в доста изчерпателната си книга " Curry: A Tale of Cooks and Conquerors " авторката Лизи Колингам споделя: " Кърито е освен термин, с който британците посочват неизброими индийски ястия, само че е и ядене единствено по себе си, основано за британците в Индия. " В този смисъл кърито въобще не е индийско. И не е ли абсурд, че в това време то се свързва с Индия, както никое друго?
Проблемът на настояването за изключването на думата от речника ни е, че когато приказваме за език и кухни, изключително в подтекста на империите,
разказът е един - за безпределно взимане и предоставяне,
за непрестанен продан и трансформации. Опазването на началото, произхода, първообраза и достоверността са фантазми, които тук не се вписват. Думите и рецептите не се отмъкват като чувал от банка, те сами си вземат решение дали да прескочат границите си. Правят го доста постепенно и най-често вечно в процеса, който най-общо назоваваме срещи сред култури.
В същия този XV век, когато португалците откраднали думата " къри ", те донесли със себе си винения оцет, с него и ястието си carne de vinha e alhos, свинско печено на муден огън с винен оцет и чесън. Местните хора ужасно го харесали, само че не можели да произнесат името му вярно и по този начин се появило vindaloo, което през днешния ден ще ви предложат във всеки индийски ресторант. А какво може да е по-индийско от лютите чушки? Да, само че не и до преди португалците, които, още веднъж вследствие на настъпление и колонизиране, взели лютите чушки от Америките и след това ги пренесли и в Индия. Дотогава там лютото е идвало главно от черния пипер Да не забравяме и че вследствие на английското наличие индийците са народ, пиещ чай. Много чай. Ритуал, който до края на XVIII век им е бил чужд.
Никой не оспорва, че в съзнанието на всички отвън Индия къри през днешния ден е повече дума-меню. И, да, тя може да се дължи на неведение, опростяване, даже на мързел. Но не и на расизъм. Една дума може да е расистка единствено в случай че в нея има ненавист или презрителна конотация. За разлика от всички останали по света в ресторанта италианецът няма да си поръча паста, а ще желае пене, талятеле, лингуини или спагети. Могат ли италианците да обвинят в дискриминация всички, които назовават паста над 300 нейни съответни типа, множеството от които изискват и съответни сосове? Може ли да се обвиним в расизъм, когато безгрижно описваме вицове за жабарите и макаронаджиите, до момента в който с лека ръка забравяме за вековните и богати кухни, които са ни дали?
И най-накрая, Индия е страна с 28 щата и стотици езици и кухни, незнайни даже на самите индийци. " След като ние не си познаваме кухните, по какъв начин да чакаме от света да ги знаят ", споделя един от героите в документалния сериал по Netflix, Ugly Delicious, притежател на ресторант в Мумбай, който предлага разнообразни районни индийски кухни.
" През 50-те години на XX век в Англия има 10 индийски ресторанта. Днес са над 10 хиляди. Бяхме английска колония, да, и ги мразехме за това. Но в този момент ние ги колонизираме с храната си ", споделя Мадур Джафри с хитово кулинарно предаване за индийска кухня през 80-те по Военновъздушни сили.
И тя дава една противоположна вероятност. В този смисъл
Индия е колонизирала с кърито си и Япония с кари райсу,
в което се поставя и мисо, и Карибите, където му прибавят дафинов лист и мащерка, и Германия, където идва в неразпознаваем тип на наденица с кетчуп и къри на прахуляк.
И до момента в който текат тези лингвистични войни, ми се коства, че ние имаме по-голям проблем с броящите се на една ръка места за къри у нас. Най-често решението ни е различно, като си поръчваме " китайско ". Поне до момента в който някой китаец не се е обидил, че сме варваризирали и свели хилядолетната му кухня до една дума. А в тази ситуация още по-лошо - до една цифра от менюто.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Преди няколко месеца Чахети Бансал, блогърка за индийска кухня, прикани думата " къри " да се забрани. " Храната в Индия се трансформира на всеки 100 км и все пак към момента използваме за нея една обща дума, пристигнала от белите, на които просто не им се занимава да учат имената на ястията ни ", изяснява тя. Благодарение на Instagram предлагането ѝ стигна до милиони, което повлече яростен спор за ориста на думата. И както към този момент през днешния ден се случва по всички въпроси, мнението се разцепи на две: в единия лагер нарекоха думата расистка, тъй като корените ѝ са в английския колониализъм и империализъм, и поддържаха тезата, че, да, думата би трябвало да се не помни. В другия лагер, дефинирано по друг метод, несъмнено, оповестиха концепцията за цялостна нелепост.
За да разберем по-добре проблема, би трябвало да се върнем в XV век. Както знаем, по това време европейците прав е ли едно - пътували и завладявали. Португалците - също. Това създали и с част от Югозападна Индия. Първият им въпрос към локалните хора бил какво ядат. " Кари ", обяснявали те на тамилски. Най-вероятно имали поради съответен сос с лой, счукани ядки, подправки и плодове, който се поднасял с ориз. Сосовете били доста повече, несъмнено, и за всеки от тях си имало име. Но още от този момент думата почнала да се употребява за локалната храна въобще.
В идващия епизод се явяват британците, за които съгласно клишето Индия е перлата в короната на империята им. Те научили и заели наготово думата от португалците. И траяли да я използват по същия метод - като обобщаващ термин за индийската храна като цяло. Но при британците думата придобила и нов смисъл и това бил стилът на готвене на индийския готвач в дома на сахиб и менсахиб - белите господари. В кухните на колониалните домове ставала необикновена промяна. Срещали се две безусловно разнообразни кулинарни практики и обичаи. И от напъните на индийския готвач да се нагоди към господарския усет последователно се оформила англо-индийската кухня. Тя бързо се трансферирала на О строва дружно с пенсионираните чиновници на Британската източноиндийска компания, които взимали със себе си освен предписания, само че и готвачи. С първите пригодени предписания за къри се появило и съперничеството сред семействата кое има най-изкусния готвач. Клубове придобивали популярност с кърито си, както станало с джентълменския Madras club, нашумял с най-лютата си версия със скариди.
Абсолютната комерсиализация обаче пристигнала с
изобретяването на кърито на прахуляк.
Никой не е претендирал или претендира през днешния ден за достоверност на сместа, тя е основана от чист прагматизъм, каквото е пестенето на време. За всички следва да е ясно, че достоверните предписания изискват прибавянето на подправките настрана при строга поредност, че за всяко ядене те са разнообразни и че в Индия надали някой би протегнал ръка към британската кулинарна иновация. Няма спор, че тя е лишила нюансите и уеднаквила усета в подмяна на улеснение. Точно то е отворило вратите на кърито освен към английския, само че и към международния кулинарен репертоар.
Дотук тезата на Чахети Бансал е вярна. Да, произходът на думата е артикул на колонизаторите и като време, и като география, както е и обобщаващо-опростенческа.
Нещо повече - в доста изчерпателната си книга " Curry: A Tale of Cooks and Conquerors " авторката Лизи Колингам споделя: " Кърито е освен термин, с който британците посочват неизброими индийски ястия, само че е и ядене единствено по себе си, основано за британците в Индия. " В този смисъл кърито въобще не е индийско. И не е ли абсурд, че в това време то се свързва с Индия, както никое друго?
Проблемът на настояването за изключването на думата от речника ни е, че когато приказваме за език и кухни, изключително в подтекста на империите,
разказът е един - за безпределно взимане и предоставяне,
за непрестанен продан и трансформации. Опазването на началото, произхода, първообраза и достоверността са фантазми, които тук не се вписват. Думите и рецептите не се отмъкват като чувал от банка, те сами си вземат решение дали да прескочат границите си. Правят го доста постепенно и най-често вечно в процеса, който най-общо назоваваме срещи сред култури.
В същия този XV век, когато португалците откраднали думата " къри ", те донесли със себе си винения оцет, с него и ястието си carne de vinha e alhos, свинско печено на муден огън с винен оцет и чесън. Местните хора ужасно го харесали, само че не можели да произнесат името му вярно и по този начин се появило vindaloo, което през днешния ден ще ви предложат във всеки индийски ресторант. А какво може да е по-индийско от лютите чушки? Да, само че не и до преди португалците, които, още веднъж вследствие на настъпление и колонизиране, взели лютите чушки от Америките и след това ги пренесли и в Индия. Дотогава там лютото е идвало главно от черния пипер Да не забравяме и че вследствие на английското наличие индийците са народ, пиещ чай. Много чай. Ритуал, който до края на XVIII век им е бил чужд.
Никой не оспорва, че в съзнанието на всички отвън Индия къри през днешния ден е повече дума-меню. И, да, тя може да се дължи на неведение, опростяване, даже на мързел. Но не и на расизъм. Една дума може да е расистка единствено в случай че в нея има ненавист или презрителна конотация. За разлика от всички останали по света в ресторанта италианецът няма да си поръча паста, а ще желае пене, талятеле, лингуини или спагети. Могат ли италианците да обвинят в дискриминация всички, които назовават паста над 300 нейни съответни типа, множеството от които изискват и съответни сосове? Може ли да се обвиним в расизъм, когато безгрижно описваме вицове за жабарите и макаронаджиите, до момента в който с лека ръка забравяме за вековните и богати кухни, които са ни дали?
И най-накрая, Индия е страна с 28 щата и стотици езици и кухни, незнайни даже на самите индийци. " След като ние не си познаваме кухните, по какъв начин да чакаме от света да ги знаят ", споделя един от героите в документалния сериал по Netflix, Ugly Delicious, притежател на ресторант в Мумбай, който предлага разнообразни районни индийски кухни.
" През 50-те години на XX век в Англия има 10 индийски ресторанта. Днес са над 10 хиляди. Бяхме английска колония, да, и ги мразехме за това. Но в този момент ние ги колонизираме с храната си ", споделя Мадур Джафри с хитово кулинарно предаване за индийска кухня през 80-те по Военновъздушни сили.
И тя дава една противоположна вероятност. В този смисъл
Индия е колонизирала с кърито си и Япония с кари райсу,
в което се поставя и мисо, и Карибите, където му прибавят дафинов лист и мащерка, и Германия, където идва в неразпознаваем тип на наденица с кетчуп и къри на прахуляк.
И до момента в който текат тези лингвистични войни, ми се коства, че ние имаме по-голям проблем с броящите се на една ръка места за къри у нас. Най-често решението ни е различно, като си поръчваме " китайско ". Поне до момента в който някой китаец не се е обидил, че сме варваризирали и свели хилядолетната му кухня до една дума. А в тази ситуация още по-лошо - до една цифра от менюто.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ