Църквата отбелязва третата неделя след Великден
Днес е третата неделя след Великден - на мироносиците. Така се назовават дамите фенки на Иисус Христос, от които в евангелията са непокътнати единствено имената на две Марии, на Йоана и на Саломия. Те били със света Дева Мария по време на страданията, гибелта и погребението на Христос, осъществено от други двама видни възпитаници (но не апостоли) - Йосиф от Ариматея и Никодим.
Сутринта на третия ден след погребението на Спасителя някои от тези дами, измежду тях и Мария Магдалина, отишли рано на гроба да помажат съгласно обичая тялото Му с благовонни масла (миро). Но открили, че Той е възкръснал от гроба, даже Христос им се явил и разговарял с тях. Те веднага изтичали да оповестят радостната новина на апостолите и по този начин станали първите вестителки на Христовото възкресение. Затова днешната неделя е отдадена на тяхната взаимна памет.
Честваме и паметта на свещеномъчениците Патрикий, свещеник на Пруса, и на свещениците Акакий, Менандър и Полиен. Тези свещеномъченици потърпевши за Христовата религия през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в град Пруса, в малоазийската област Витиния. Този император се опитал да възвърне остарялата езическа религия в империята и почнал гонене на християните, изключително на техните клирици, с цел да спре необятното разпространяване на християнството. Сред жертвите на това гонение в град Пруса били и през днешния ден почитаните свещеномъченици.
Заради отличните си богословски знания, само че и заради пламенната си религия и неустрашимост Патрикий бил определен скоро преди този момент за свещеник на града. В своето апостолско дело той не бил самичък. Както апостолите имали свои правилни помощници, по този начин и свещеник Патрикий имал край себе си трима усърдни сътрудници: Акакий, Менандър и Полиен. С тяхна помощ, с помощта на огромната си обич към хората и впечатляващо самоотречение, те дружно съумели да завоюват за християнската религия доста езичници от града и покрайнините му. Това обаче било обявено на локалния шеф и когато почнало гонението при вероотстъпника император, Патрикий и неговите помощници незабавно били задържани.
Управителят се опитал във метафизичен диалози да убеди Патрикий, че Христос не е Бог. Но епископът със своите риторични умения и чудесно богословско обучение отхвърлил един след различен доводите на съперника.
Той посочил думите на апостола: " Мъдростта на тоя свят е безумството пред Бог, както е писано: Той улавя мъдрите в тяхното увъртане ". В безсилието си да го обори шефът заповядал да обезглавят свещеник Патрикий с тримата свещеници. Христовите почитатели се помолили на Бог и навели главите си под секирата на палача. Така един след различен минали в блаженото величие на Христовите мъченици, на 19 май.
Сутринта на третия ден след погребението на Спасителя някои от тези дами, измежду тях и Мария Магдалина, отишли рано на гроба да помажат съгласно обичая тялото Му с благовонни масла (миро). Но открили, че Той е възкръснал от гроба, даже Христос им се явил и разговарял с тях. Те веднага изтичали да оповестят радостната новина на апостолите и по този начин станали първите вестителки на Христовото възкресение. Затова днешната неделя е отдадена на тяхната взаимна памет.
Честваме и паметта на свещеномъчениците Патрикий, свещеник на Пруса, и на свещениците Акакий, Менандър и Полиен. Тези свещеномъченици потърпевши за Христовата религия през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в град Пруса, в малоазийската област Витиния. Този император се опитал да възвърне остарялата езическа религия в империята и почнал гонене на християните, изключително на техните клирици, с цел да спре необятното разпространяване на християнството. Сред жертвите на това гонение в град Пруса били и през днешния ден почитаните свещеномъченици.
Заради отличните си богословски знания, само че и заради пламенната си религия и неустрашимост Патрикий бил определен скоро преди този момент за свещеник на града. В своето апостолско дело той не бил самичък. Както апостолите имали свои правилни помощници, по този начин и свещеник Патрикий имал край себе си трима усърдни сътрудници: Акакий, Менандър и Полиен. С тяхна помощ, с помощта на огромната си обич към хората и впечатляващо самоотречение, те дружно съумели да завоюват за християнската религия доста езичници от града и покрайнините му. Това обаче било обявено на локалния шеф и когато почнало гонението при вероотстъпника император, Патрикий и неговите помощници незабавно били задържани.
Управителят се опитал във метафизичен диалози да убеди Патрикий, че Христос не е Бог. Но епископът със своите риторични умения и чудесно богословско обучение отхвърлил един след различен доводите на съперника.
Той посочил думите на апостола: " Мъдростта на тоя свят е безумството пред Бог, както е писано: Той улавя мъдрите в тяхното увъртане ". В безсилието си да го обори шефът заповядал да обезглавят свещеник Патрикий с тримата свещеници. Христовите почитатели се помолили на Бог и навели главите си под секирата на палача. Така един след различен минали в блаженото величие на Христовите мъченици, на 19 май.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ