Жена за продан: Защо жените се продавали сами на търгове за съпруги
Джоузеф Томпсън, локален гражданин на Кардиф, завел брачната половинка си на каишка на локалния пазар с вярата да получи добра цена на търг за съпруги. Това се случило през 1832 година и казусът очевидно надалеч не е изключение.
Първите регистрирани данни за продажба на брачна половинка бил през 1553 година Някои историци обаче настояват, че тази процедура е доста по-стара и има англосаксонски генезис, като дава своето начало още през XI или XII век.
Поради появяването на вестниците, търговете на съпруги били постоянно срещани в Англия сред 1750 и 1850 година, като обичаят си проправя път и в Северна Америка.
За доста хора от по-ниските съсловия, които не можели да си разрешат разноските по развода , продажбата на брачна половинка се разглеждала като най-хубавата опция освен за брачна половинка, само че и за брачната половинка, която в множеството случаи с подготвеност се продавала на различен любовник.
Трудностите при развода трансформирали търговете за съпруги в потребно събитие!
Като омъжени дами или "feme covert " съпругите губели правата си на благосъстоятелност, източниците на приходи и опцията да подписват контракти в интерес на съпрузите си.
Прекалено високата цена на развода и комплицираната процедура обаче създали извънредно мъчно за съпругите да се разделят законно със брачна половинка си и да се върнат към статута "feme sol ", когато жена можела да си възвърне правата, изгубени по време на брака.
Във викторианска Англия разводът е бил позволен единствено в случай че брачният партньор или брачната половинка можели да потвърдят опасност за живота си или невярност. Въпреки това правните благоприятни условия, с които разполагали нещастните двойки били скъпи и неефективни.
Обикновено, с цел да могат съпрузите да прекратят брака си в сходство със закона, се претендирал акт на Народното събрание, който осигурявал цялостна юридическа разлъка. За да се снабдят с този документ, първата стъпка била да се снабдят със правосъдно решение за бракоразвод , което разрешавало на нефункциониращата двойка да живее настрана един от различен.
След това брачният партньор или брачната половинка били задължени да потвърдят изневярата на брачна половинка си в съда.
Ако съдията бил задоволително задоволен от доказателствата, той издавал акт на Народното събрание, с който освобождавал брачна половинка от финансовите му отговорности към брачната половинка му, която получавала назад статута си на ‘feme sol.’
Този обичаен метод на бракоразвод обаче бил необикновено безценен - коствал 1000 лири. Средната седмична заплата на неквалифициран служащ през XIX в. е била 75 пенса , което значи, че за работническата класа било невероятно да си разреши бракоразвод.
Както виждате, брачната половинка нямала доста разновидности с изключение на да избяга, да си откри ухажор или да се продаде на търг.
Жена за обмен: Търгове за продажба на брачна половинка
Процедурата за продажба на брачна половинка най-вече приличала на продажбата на добитък, като разликите сред двете били дребни.
Преди търга брачният партньор нормално рекламирал продажбата, като постоянно наемал градски глашатаи, които да разгласят новината за часа и мястото на продажбата на евентуалните участници в търга. Те можели също по този начин да пуснат публикация в локалните вестници, където възхвалявали както добродетелите, по този начин и най-лошите черти на своите съпруги.
"Тя може да сее и жъне, да държи плуг и да кара тим, и би дала отговор на всеки здрав и кадърен мъж, който може да държи крепко коня, тъй като е пъклен твърдоглава и упорита; само че в случай че се ръководи вярно, ще води или кара като мирен заек. От време на време прави неверна стъпка. Съпругът ѝ се разделя с нея, тъй като тя е прекомерно огромна за него ", гласяла една от обявите.
"Тя може да чете романи и да дои крави, може да се смее и да плаче със същата лекост, с която ти можеш да изпиеш чаша бира, когато си жаден. Тя може да прави масло и да ругае прислужницата, може да пее мелодиите на Мур и да плете кормила и шапки, тя не може да прави ром, джин или уиски, само че от дългия си опит в дегустацията им добре преценя качеството им ", пишело в друга.
Като всеки артикул обаче брачният партньор е бил задължен да уточни и неговите дефекти.
Един мъж бил заставен да изясни на група купувачи необичайността на погледа на брачната половинка си, като декларирал, че тя има две очи, едното от които "гледа право в теб, а другото блуждае на север ".
След като ухажорът бил организиран, прехвърлянето на собствеността можело да се оформи по разнообразни способи . Понякога наети юристи изготвяли контракти, които очертавали правното прекачване, или заинтригуваните страни получавали квитанция.
Право на несъгласие
Въпреки унизителното отношение обаче съпругите имали решаващо право на несъгласие и можели да отхвърлят купувача си, в случай че не го харесват.
В подобен случай брачният партньор можел да я в профил от продажба, да понижи цената ѝ и да одобри предложенията на други заинтригувани господа.
Това значимо право в действителност е помогнало на дамите, които най-сетне са получили опция за избор и някои преимущества при договарянето, недостъпни за тях посредством съществуващите правни процедури.
В резултат на това дамите постоянно били щастливи след продажбата и се радвали да стартират нов живот с определения от тях мъж.
Имало е и други аргументи за насладата на дамата при сключването на договорката. Имало опция да бъде изплатена от фамилията си, което желало да я избави от провален брак. В други случаи мъжът, който е купил женат а, постоянно към този момент бил неин ухажор, тъй че търгът от време на време можел да одобри формата на алегорично предаване.
Залезът на един чудноват бит
Продажбата на съпруги, както множеството неразрешени традиции, се нуждаела от известно време, с цел да отмине дефинитивно.
През 1913 година да вземем за пример за финален път е обявено за продажба на брачна половинка в Лийдс, а обособени случаи се случват чак през 1972 година В началото на века обаче търговете на съпруги станали по-скоро изключение, в сравнение с норма.
Въпреки че основава противоположното усещане, продажбата на съпруги в действителност е била от изгода за дамите.
Продажбата на брачна половинка бил по-евтин и по-ефективен метод дамата да напусне нефункционална връзка и да откри по-добър мъж, който да се заеме с нейните права.
От друга страна, с даването на правни свободи на дамите през 1857г. продажбата на брачна половинка станало без значение, защото дамите се трансформирали в господарки на личните си права, а разводът станал все по-лесно и по-евтино затруднение за превъзмогване.
Първите регистрирани данни за продажба на брачна половинка бил през 1553 година Някои историци обаче настояват, че тази процедура е доста по-стара и има англосаксонски генезис, като дава своето начало още през XI или XII век.
Поради появяването на вестниците, търговете на съпруги били постоянно срещани в Англия сред 1750 и 1850 година, като обичаят си проправя път и в Северна Америка.
За доста хора от по-ниските съсловия, които не можели да си разрешат разноските по развода , продажбата на брачна половинка се разглеждала като най-хубавата опция освен за брачна половинка, само че и за брачната половинка, която в множеството случаи с подготвеност се продавала на различен любовник.
Трудностите при развода трансформирали търговете за съпруги в потребно събитие!
Като омъжени дами или "feme covert " съпругите губели правата си на благосъстоятелност, източниците на приходи и опцията да подписват контракти в интерес на съпрузите си.
Прекалено високата цена на развода и комплицираната процедура обаче създали извънредно мъчно за съпругите да се разделят законно със брачна половинка си и да се върнат към статута "feme sol ", когато жена можела да си възвърне правата, изгубени по време на брака.
Във викторианска Англия разводът е бил позволен единствено в случай че брачният партньор или брачната половинка можели да потвърдят опасност за живота си или невярност. Въпреки това правните благоприятни условия, с които разполагали нещастните двойки били скъпи и неефективни.
Обикновено, с цел да могат съпрузите да прекратят брака си в сходство със закона, се претендирал акт на Народното събрание, който осигурявал цялостна юридическа разлъка. За да се снабдят с този документ, първата стъпка била да се снабдят със правосъдно решение за бракоразвод , което разрешавало на нефункциониращата двойка да живее настрана един от различен.
След това брачният партньор или брачната половинка били задължени да потвърдят изневярата на брачна половинка си в съда.
Ако съдията бил задоволително задоволен от доказателствата, той издавал акт на Народното събрание, с който освобождавал брачна половинка от финансовите му отговорности към брачната половинка му, която получавала назад статута си на ‘feme sol.’
Този обичаен метод на бракоразвод обаче бил необикновено безценен - коствал 1000 лири. Средната седмична заплата на неквалифициран служащ през XIX в. е била 75 пенса , което значи, че за работническата класа било невероятно да си разреши бракоразвод.
Както виждате, брачната половинка нямала доста разновидности с изключение на да избяга, да си откри ухажор или да се продаде на търг.
Жена за обмен: Търгове за продажба на брачна половинка
Процедурата за продажба на брачна половинка най-вече приличала на продажбата на добитък, като разликите сред двете били дребни.
Преди търга брачният партньор нормално рекламирал продажбата, като постоянно наемал градски глашатаи, които да разгласят новината за часа и мястото на продажбата на евентуалните участници в търга. Те можели също по този начин да пуснат публикация в локалните вестници, където възхвалявали както добродетелите, по този начин и най-лошите черти на своите съпруги.
"Тя може да сее и жъне, да държи плуг и да кара тим, и би дала отговор на всеки здрав и кадърен мъж, който може да държи крепко коня, тъй като е пъклен твърдоглава и упорита; само че в случай че се ръководи вярно, ще води или кара като мирен заек. От време на време прави неверна стъпка. Съпругът ѝ се разделя с нея, тъй като тя е прекомерно огромна за него ", гласяла една от обявите.
"Тя може да чете романи и да дои крави, може да се смее и да плаче със същата лекост, с която ти можеш да изпиеш чаша бира, когато си жаден. Тя може да прави масло и да ругае прислужницата, може да пее мелодиите на Мур и да плете кормила и шапки, тя не може да прави ром, джин или уиски, само че от дългия си опит в дегустацията им добре преценя качеството им ", пишело в друга.
Като всеки артикул обаче брачният партньор е бил задължен да уточни и неговите дефекти.
Един мъж бил заставен да изясни на група купувачи необичайността на погледа на брачната половинка си, като декларирал, че тя има две очи, едното от които "гледа право в теб, а другото блуждае на север ".
След като ухажорът бил организиран, прехвърлянето на собствеността можело да се оформи по разнообразни способи . Понякога наети юристи изготвяли контракти, които очертавали правното прекачване, или заинтригуваните страни получавали квитанция.
Право на несъгласие
Въпреки унизителното отношение обаче съпругите имали решаващо право на несъгласие и можели да отхвърлят купувача си, в случай че не го харесват.
В подобен случай брачният партньор можел да я в профил от продажба, да понижи цената ѝ и да одобри предложенията на други заинтригувани господа.
Това значимо право в действителност е помогнало на дамите, които най-сетне са получили опция за избор и някои преимущества при договарянето, недостъпни за тях посредством съществуващите правни процедури.
В резултат на това дамите постоянно били щастливи след продажбата и се радвали да стартират нов живот с определения от тях мъж.
Имало е и други аргументи за насладата на дамата при сключването на договорката. Имало опция да бъде изплатена от фамилията си, което желало да я избави от провален брак. В други случаи мъжът, който е купил женат а, постоянно към този момент бил неин ухажор, тъй че търгът от време на време можел да одобри формата на алегорично предаване.
Залезът на един чудноват бит
Продажбата на съпруги, както множеството неразрешени традиции, се нуждаела от известно време, с цел да отмине дефинитивно.
През 1913 година да вземем за пример за финален път е обявено за продажба на брачна половинка в Лийдс, а обособени случаи се случват чак през 1972 година В началото на века обаче търговете на съпруги станали по-скоро изключение, в сравнение с норма.
Въпреки че основава противоположното усещане, продажбата на съпруги в действителност е била от изгода за дамите.
Продажбата на брачна половинка бил по-евтин и по-ефективен метод дамата да напусне нефункционална връзка и да откри по-добър мъж, който да се заеме с нейните права.
От друга страна, с даването на правни свободи на дамите през 1857г. продажбата на брачна половинка станало без значение, защото дамите се трансформирали в господарки на личните си права, а разводът станал все по-лесно и по-евтино затруднение за превъзмогване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ