Диана Миличевич от "Фермата" пред в. "ШОУ": Поисках всеки да чуе, че се чувствам най-вече българка след смъртта на майка ми!
Диана Миличевич напусна „ Фермата ” след яростен двубой с Ивона, само че единствено за две седмици в шоуто съумя да направи голямо усещане на България. Въпреки че е от сръбско-македонски генезис, тя дефинира себе си като българка. Любовта към България дължи на майка си, чиято житейска задача е била да търси същинските исторически обстоятелства за България и Македония. Сега това нейно дело продължава и щерка й, която споделя, че почувствала българското в себе си за първи път, до момента в който гледала зрелище на отбор „ Филип Кутев ”. Разговорът с Диана отключва мощна страст и персонални откровения, каквато в действителност е и самата тя като характер. - Как се чувстваш в този момент и предстоящ процес на събитията ли се оказа загубата от Ивона на дуела и относително ранното отпадане от шоуто?
- Ако би трябвало да бъда откровена – още сега, в който разбрах, че Марина ще бъде фермер на седмицата, първата мисъл, която прелетя в мозъка ми, бе, че най-вероятно аз ще бъда аргатин. А щом съм аргатин, евентуално и ще съм на двубой. Женска логика на психиката. Разбира се, още с влизането във „ Фермата” не съм предполагала, че още на втората седмица ще бъда дуелист.
- Тази женска логика на психиката, за която приказваш, май се оказва основен фактор в разпределението на настройки и дейности. Мнозина дефинираха държанието на Марина към теб като отмъщение…
- Марина е мощно стимулирана да стигне по-напред в шоуто, в което няма нищо неприятно. Но тя е пълководец на доста обикновено равнище, тактиките й са елементарно предвидими и несложни. Тя отстрани първо участниците, които реши за най-силни против себе си и които биха я заплашили по някакъв метод. Затова и избра мен. За да си „ върже гащите”, както има една дума.
- Загубата на един не постоянно значи победа за различен – по този начин е освен в границите на шоуто, само че доста постоянно и в действителния живот...
- Абсолютно си права за това. И в случай че гледаме от чисто физическа позиция – несъмнено това не беше най-хубавият ход на Марина, тъй като тя по този метод не е сигурна кой в какво е мощен – от тези, които остават. В дуела тя видя мен и Ивона, само че в идващите моменти, в случай че някой провокира нея самата, е прекомерно евентуално да стъпи на нещо, което не познава. И някоя от дамите да отстрани точно нея – като аргатин, а след това и като дуелист.
- Извън формата – по какъв начин осмисляш философията за женското възмездие?
- За мен отмъщението е непознато възприятие. Аз не съм отмъщавала на никого в живота си. Но пък е разбираемо, защото познавам дамите и тяхната логика на психиката
И това е безусловно безпричинно. Но не почитам такава игра. Дори в случай че видя – в моментите, когато Марина ме направи аргатин, а след това и дуелист, тя сподели: „ Обичам мощната игра и мощната конкуренция” – а в това време ме праща на двубой?! Ако аз съм от хората, които обичат мощната конкуренция, няма да я допирам, ще я оставя да бъде такава, колкото е допустимо по-дълго. А тя направи нещо, което е супер обикновено в моето схващане.
- С други думи – си от хората, които обичат да са обградени с по-добри от тях, с цел да има по какъв начин да надграждат себе си!
- Абсолютно тъкмо го сподели, да. Аз последвам максимата, че в случай че искаш да летиш с орлите в небето, не можеш да се събираш с кокошки. Така се и стимулирам, както сподели и ти – и надграждам.
- Определено стоплящо прозвучаха думите ти, че определяш себе си като българка, макар че си от сръбско-македонски генезис. Кога усети, че българското в теб надвива над всичко останало?
- Основното нещо, което предизвика съзнанието ми да се усещам най-много българка, е самото осъзнаване на историята. Но това да го направя обществено, по този начин, че всеки да го чуе, а освен аз да си го знам, бе гибелта на майка ми. Загубата на всичко, за което тя допринасяше в моя живот. Тя правеше всичко допустимо да подхрани това в мен. Откакто тя умря, животът ме завъртя и това остана в мен на някакво подсъзнателно или пък умишлено равнище. И мислейки си за предишното, и всичко, което майка ми е направила за тази идея, се почувствах длъжна и виновна да продължа делото й. Нямам правото да го затулям зад други, по-малко основни неща. Така ще отключа и себе си, ще бъда по-храбра на тази тематика. Вероятно ще дам път и на други хора, които се двоумят да тръгнат по този път.
- Майка ти има доста основна и определяща роля за съзнанието ти. Тя разкрива за първи път за теб имената на бележити българи от македонската история и просвета. Обичала е доста България, нали по този начин?
- Моята майка беше доста търсещ и мислещ човек, доста образован и много сензитивен. Както обичаше Македония с цялото си сърце, по този начин внезапно, осъзнавайки какъв брой доста е било крито и към момента е прикривано от българската история, стана толкоз дейна на тази тематика. Членуваше в организации, бореше се дотолкоз, че това се трансформира в задача на живота й. Остана да живее и в България. До момента, в който не се случи заболяването. И това да виждаш по какъв начин вместо да се занимава със личния си персонален живот, да го гради и развива, един млад, хубав и борбен човек се отдава напълно на идеята за България. Това доста ме промени. Казах си, че щом е толкоз мощно при моята майка, значи е истина, която и аз би трябвало да продължа.
- Сигурна съм, че майка ти ти е помогнала и във „ Фермата”, тъй като не постоянно фактът, че една поддръжка не може да бъде забелязана физически, значи, че няма такава.
- Напълно е по този начин. Още преди майка ми да почине, аз съм доста нравствен човек. Вярвам в тези неща, които за множеството хора са неразбираеми, прекомерно мистични и дори не е толкоз добре да се приказва за тях, защото не са по този начин доказуеми. Но пък аз, като теб, съм уверена в това, че даже нещата, които ми се случиха във формата –
фактът, че напуснах през втората седмица, не е случайност
Може би персонално майка ми има интервенция в това. Още до момента в който бях там, търсех помощ от нея, с цел да знам какво да върша. Търсех отговор, тъй като осъзнах, че в тази игра и с тези участници, тематиката за тази идея е прекомерно сериозна, с цел да бъде имитирана в ефира за феновете по този начин, че да бъде докосваща. Буквално си споделях: „ Майко, казвай какво мога да направя оттук насетне за това и дали би трябвало да бъда тук?!” Знаеш ли, че даже в елементарни житейски моменти – когато да вземем за пример диря нещо вкъщи, назовавайки нейното име, то внезапно извира отнякъде, появява се пред погледа ми. Обяснявам си това тъкмо като някаква помощ – по този начин, както и развоя на дуела. Тя напряко се намеси и ми оказа помощ.
- Мислиш, че идеята за България не може да се разграничи от чисто човешките пристрастености и раздвоения, които се демонстрират по време на игрова конкуренция. А по какъв начин съгласно теб те възприемаха останалите участници, поради обстоятелството, че си със разбъркан генезис, само че пък с доста българско съзнание?
- Да, тъкмо по този начин е. Каузата няма по какъв начин да се прояви изцяло в такава среда. А в мен самосъзнанието е в действителност доста българско. Бях скоро на разходка в Боровец и до момента в който се движехме в колата на моменти дори се просълзявах и гледах да прикрия това от приятелите си. Толкова е красива тази страна, а е по този начин унищожена от система, която е друга тематика на диалог... А другояче, мисля си, че 90% от участниците ме възприеха добре. Но ще бъда откровена с теб – имаше моменти, в които виждах едно изключително отношение особено от дамите към себе си. Много малко, само че въпреки всичко усещах на моменти някакви погледи. Един тип – за какво пък в този момент на тази толкоз доста внимание й се обръща?! Какво толкоз я дъвчем тематиката за Македония, нали сме в България?! Ей такива, типично български фрази и мисли. Но те отшумяха по този начин, както и пристигнаха. И след това всичко беше прелестно.
- Израснала си в общество, в което неведнъж е втълпявано, че българите са по-проста нация, а в учебно заведение са преподавани откровени неистини за българската история. Как си преодоляла резултата от насищането в съзнанието си от тези ракурси?
- Това е по този начин, да. Но съумях, тъй като майка ми възпита в мен и в брат ми аналитично мислене – постоянно да подлагаме на подозрение това, което четем, да търсим истината. Мисля, че по този начин би трябвало да бъде за всичко в живота.
- Не дръзвам да те попитам за загубата на майка ти, само че може би връзката ти с нея – от момента, в който я губиш физически, дори се е засилила за теб...
- Всъщност е тъкмо по този начин... Но ще ти кажа. Моята майка получи много тежък исхемичен инсулт – загуби дихателна опция, придвижвания, всичко. Беше като красиво цвете на легло, което може единствено да мига с очите. Нямаше диалект, само че чуваше и разбираше всичко. Единственият метод, по който показваше това, което усеща, бяха очите – посредством сълзи, гримаси. Бяха мъчителни четири месеца, в които имах толкоз доста да си приказвам с нея...
- И тя ти е предала доста от нещата, които в този момент претворяваш...
- Убедена съм, че е по този начин. И съм уверена, че развоят във „ Фермата”, а и в живота ми, е подобен, какъвто е, с помощта на нейната роля в мен. Дори преди тя да се разболее, аз бях срещу това да се занимава по този начин яростно с този въпрос. Знаем какво е политиката, както е животът и просто не желаех тя да си хаби нервите, силата, сърцето и всичко а да си живее живота. Тогава въобще не й бях от помощ, в случай че би трябвало да бъда почтена. Но откогато това се случи и аз намирах във движимостите й мощни послания от книги, лирика, прозаичност, осъзнах какъв брой мощна и стойностна е била задачата на живота й. Разбрах, че това не е идея пердута.
- Какъв съвет ти даде татко ти в границите на това осъзнаване и избор да продължиш личния си път за тази идея? За него знаем, че е някогашен офицер от армията на Югославия...
- Абсолютно ме поддържа. Моят татко е сърбин, само че е заплашителен космополит. Винаги ме е оставял да направя избора си сама. И когато му споделих, че ще вземам участие във „ Фермата” поради тази тематика, ми отвърна: „ Щом по този начин го усещаш, направи го! Сега му е времето.” Разбира се, съветвал ме е и да бъда постоянно възпитана, да не демонстрирам някакви низки качества, на които не съм била учена. Той е най-голямата ми опора в живота.
- На кого ще стискаш палци в този момент във „ Фермата”?
- На Франческа, Елена и Калоян. С Франческа се запознахме още в хотела, усетих я по-близко до себе си. В нейния живот също има тежък здравословен случай в фамилията й. Но пък е доста по-уравновесена от мен – нещо, което аз взех от нея като урок за себе си.
- Може би присъединяване ти във „ Фермата” бе нещо като огледален облик за теб, върху който в този момент да имаш опцията да коригираш, каквото не ти подхожда?!
- Аз фактически разбрах за себе си, че има неща от характера ми, които би трябвало даже да подобря. Да не се отхвърлям от това. Например да съм по-упорита в идеята, да си вардя достолепието. Преди бях по-свенлив човек – в случай че някой ме обиди, се свивах, бях прекомерно нежна. Докато в този момент от ден на ден и повече се убеждавам в един съвет, даден от майка ми преди доста години – в случай че ти не сгазиш, ще сгазят теб! Няма по какъв начин да си овца в стадо на вълци! Затова започнах да се трансформирам лека бавно.
Интервю на Анелия Попова
- Ако би трябвало да бъда откровена – още сега, в който разбрах, че Марина ще бъде фермер на седмицата, първата мисъл, която прелетя в мозъка ми, бе, че най-вероятно аз ще бъда аргатин. А щом съм аргатин, евентуално и ще съм на двубой. Женска логика на психиката. Разбира се, още с влизането във „ Фермата” не съм предполагала, че още на втората седмица ще бъда дуелист.
- Тази женска логика на психиката, за която приказваш, май се оказва основен фактор в разпределението на настройки и дейности. Мнозина дефинираха държанието на Марина към теб като отмъщение…
- Марина е мощно стимулирана да стигне по-напред в шоуто, в което няма нищо неприятно. Но тя е пълководец на доста обикновено равнище, тактиките й са елементарно предвидими и несложни. Тя отстрани първо участниците, които реши за най-силни против себе си и които биха я заплашили по някакъв метод. Затова и избра мен. За да си „ върже гащите”, както има една дума.
- Загубата на един не постоянно значи победа за различен – по този начин е освен в границите на шоуто, само че доста постоянно и в действителния живот...
- Абсолютно си права за това. И в случай че гледаме от чисто физическа позиция – несъмнено това не беше най-хубавият ход на Марина, тъй като тя по този метод не е сигурна кой в какво е мощен – от тези, които остават. В дуела тя видя мен и Ивона, само че в идващите моменти, в случай че някой провокира нея самата, е прекомерно евентуално да стъпи на нещо, което не познава. И някоя от дамите да отстрани точно нея – като аргатин, а след това и като дуелист.
- Извън формата – по какъв начин осмисляш философията за женското възмездие?
- За мен отмъщението е непознато възприятие. Аз не съм отмъщавала на никого в живота си. Но пък е разбираемо, защото познавам дамите и тяхната логика на психиката
И това е безусловно безпричинно. Но не почитам такава игра. Дори в случай че видя – в моментите, когато Марина ме направи аргатин, а след това и дуелист, тя сподели: „ Обичам мощната игра и мощната конкуренция” – а в това време ме праща на двубой?! Ако аз съм от хората, които обичат мощната конкуренция, няма да я допирам, ще я оставя да бъде такава, колкото е допустимо по-дълго. А тя направи нещо, което е супер обикновено в моето схващане.
- С други думи – си от хората, които обичат да са обградени с по-добри от тях, с цел да има по какъв начин да надграждат себе си!
- Абсолютно тъкмо го сподели, да. Аз последвам максимата, че в случай че искаш да летиш с орлите в небето, не можеш да се събираш с кокошки. Така се и стимулирам, както сподели и ти – и надграждам.
- Определено стоплящо прозвучаха думите ти, че определяш себе си като българка, макар че си от сръбско-македонски генезис. Кога усети, че българското в теб надвива над всичко останало?
- Основното нещо, което предизвика съзнанието ми да се усещам най-много българка, е самото осъзнаване на историята. Но това да го направя обществено, по този начин, че всеки да го чуе, а освен аз да си го знам, бе гибелта на майка ми. Загубата на всичко, за което тя допринасяше в моя живот. Тя правеше всичко допустимо да подхрани това в мен. Откакто тя умря, животът ме завъртя и това остана в мен на някакво подсъзнателно или пък умишлено равнище. И мислейки си за предишното, и всичко, което майка ми е направила за тази идея, се почувствах длъжна и виновна да продължа делото й. Нямам правото да го затулям зад други, по-малко основни неща. Така ще отключа и себе си, ще бъда по-храбра на тази тематика. Вероятно ще дам път и на други хора, които се двоумят да тръгнат по този път.
- Майка ти има доста основна и определяща роля за съзнанието ти. Тя разкрива за първи път за теб имената на бележити българи от македонската история и просвета. Обичала е доста България, нали по този начин?
- Моята майка беше доста търсещ и мислещ човек, доста образован и много сензитивен. Както обичаше Македония с цялото си сърце, по този начин внезапно, осъзнавайки какъв брой доста е било крито и към момента е прикривано от българската история, стана толкоз дейна на тази тематика. Членуваше в организации, бореше се дотолкоз, че това се трансформира в задача на живота й. Остана да живее и в България. До момента, в който не се случи заболяването. И това да виждаш по какъв начин вместо да се занимава със личния си персонален живот, да го гради и развива, един млад, хубав и борбен човек се отдава напълно на идеята за България. Това доста ме промени. Казах си, че щом е толкоз мощно при моята майка, значи е истина, която и аз би трябвало да продължа.
- Сигурна съм, че майка ти ти е помогнала и във „ Фермата”, тъй като не постоянно фактът, че една поддръжка не може да бъде забелязана физически, значи, че няма такава.
- Напълно е по този начин. Още преди майка ми да почине, аз съм доста нравствен човек. Вярвам в тези неща, които за множеството хора са неразбираеми, прекомерно мистични и дори не е толкоз добре да се приказва за тях, защото не са по този начин доказуеми. Но пък аз, като теб, съм уверена в това, че даже нещата, които ми се случиха във формата –
фактът, че напуснах през втората седмица, не е случайност
Може би персонално майка ми има интервенция в това. Още до момента в който бях там, търсех помощ от нея, с цел да знам какво да върша. Търсех отговор, тъй като осъзнах, че в тази игра и с тези участници, тематиката за тази идея е прекомерно сериозна, с цел да бъде имитирана в ефира за феновете по този начин, че да бъде докосваща. Буквално си споделях: „ Майко, казвай какво мога да направя оттук насетне за това и дали би трябвало да бъда тук?!” Знаеш ли, че даже в елементарни житейски моменти – когато да вземем за пример диря нещо вкъщи, назовавайки нейното име, то внезапно извира отнякъде, появява се пред погледа ми. Обяснявам си това тъкмо като някаква помощ – по този начин, както и развоя на дуела. Тя напряко се намеси и ми оказа помощ.
- Мислиш, че идеята за България не може да се разграничи от чисто човешките пристрастености и раздвоения, които се демонстрират по време на игрова конкуренция. А по какъв начин съгласно теб те възприемаха останалите участници, поради обстоятелството, че си със разбъркан генезис, само че пък с доста българско съзнание?
- Да, тъкмо по този начин е. Каузата няма по какъв начин да се прояви изцяло в такава среда. А в мен самосъзнанието е в действителност доста българско. Бях скоро на разходка в Боровец и до момента в който се движехме в колата на моменти дори се просълзявах и гледах да прикрия това от приятелите си. Толкова е красива тази страна, а е по този начин унищожена от система, която е друга тематика на диалог... А другояче, мисля си, че 90% от участниците ме възприеха добре. Но ще бъда откровена с теб – имаше моменти, в които виждах едно изключително отношение особено от дамите към себе си. Много малко, само че въпреки всичко усещах на моменти някакви погледи. Един тип – за какво пък в този момент на тази толкоз доста внимание й се обръща?! Какво толкоз я дъвчем тематиката за Македония, нали сме в България?! Ей такива, типично български фрази и мисли. Но те отшумяха по този начин, както и пристигнаха. И след това всичко беше прелестно.
- Израснала си в общество, в което неведнъж е втълпявано, че българите са по-проста нация, а в учебно заведение са преподавани откровени неистини за българската история. Как си преодоляла резултата от насищането в съзнанието си от тези ракурси?
- Това е по този начин, да. Но съумях, тъй като майка ми възпита в мен и в брат ми аналитично мислене – постоянно да подлагаме на подозрение това, което четем, да търсим истината. Мисля, че по този начин би трябвало да бъде за всичко в живота.
- Не дръзвам да те попитам за загубата на майка ти, само че може би връзката ти с нея – от момента, в който я губиш физически, дори се е засилила за теб...
- Всъщност е тъкмо по този начин... Но ще ти кажа. Моята майка получи много тежък исхемичен инсулт – загуби дихателна опция, придвижвания, всичко. Беше като красиво цвете на легло, което може единствено да мига с очите. Нямаше диалект, само че чуваше и разбираше всичко. Единственият метод, по който показваше това, което усеща, бяха очите – посредством сълзи, гримаси. Бяха мъчителни четири месеца, в които имах толкоз доста да си приказвам с нея...
- И тя ти е предала доста от нещата, които в този момент претворяваш...
- Убедена съм, че е по този начин. И съм уверена, че развоят във „ Фермата”, а и в живота ми, е подобен, какъвто е, с помощта на нейната роля в мен. Дори преди тя да се разболее, аз бях срещу това да се занимава по този начин яростно с този въпрос. Знаем какво е политиката, както е животът и просто не желаех тя да си хаби нервите, силата, сърцето и всичко а да си живее живота. Тогава въобще не й бях от помощ, в случай че би трябвало да бъда почтена. Но откогато това се случи и аз намирах във движимостите й мощни послания от книги, лирика, прозаичност, осъзнах какъв брой мощна и стойностна е била задачата на живота й. Разбрах, че това не е идея пердута.
- Какъв съвет ти даде татко ти в границите на това осъзнаване и избор да продължиш личния си път за тази идея? За него знаем, че е някогашен офицер от армията на Югославия...
- Абсолютно ме поддържа. Моят татко е сърбин, само че е заплашителен космополит. Винаги ме е оставял да направя избора си сама. И когато му споделих, че ще вземам участие във „ Фермата” поради тази тематика, ми отвърна: „ Щом по този начин го усещаш, направи го! Сега му е времето.” Разбира се, съветвал ме е и да бъда постоянно възпитана, да не демонстрирам някакви низки качества, на които не съм била учена. Той е най-голямата ми опора в живота.
- На кого ще стискаш палци в този момент във „ Фермата”?
- На Франческа, Елена и Калоян. С Франческа се запознахме още в хотела, усетих я по-близко до себе си. В нейния живот също има тежък здравословен случай в фамилията й. Но пък е доста по-уравновесена от мен – нещо, което аз взех от нея като урок за себе си.
- Може би присъединяване ти във „ Фермата” бе нещо като огледален облик за теб, върху който в този момент да имаш опцията да коригираш, каквото не ти подхожда?!
- Аз фактически разбрах за себе си, че има неща от характера ми, които би трябвало даже да подобря. Да не се отхвърлям от това. Например да съм по-упорита в идеята, да си вардя достолепието. Преди бях по-свенлив човек – в случай че някой ме обиди, се свивах, бях прекомерно нежна. Докато в този момент от ден на ден и повече се убеждавам в един съвет, даден от майка ми преди доста години – в случай че ти не сгазиш, ще сгазят теб! Няма по какъв начин да си овца в стадо на вълци! Затова започнах да се трансформирам лека бавно.
Интервю на Анелия Попова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ