Ако искате да разпознавате фалшиви новини по-добре – пишете ги
Често се споделя, че с цел да опознаеш врага си, би трябвало да станеш врага си – а когато този зложелател са подправените вести, ново изследване на игра, в която играчите се трансформират в „ разпространители на подправени вести “, демонстрира, че това в действителност оказва помощ.
Въпросната игра е Bad News, създадена от холандската медийна платформа DROG и учени от Университета в Кеймбридж като метод за „ имунизиране “ на обществото против дезинформацията. Преструвайки се на основатели на подправени вести – задачата е да се завоюват колкото се може повече почитатели и колкото се може повече недобросъвестно доверие – играчите се сблъскват с действителни тактики за разюпространение на подправени вести, като да вземем за пример политическа поляризация, тайни теории и кражба на самоличности.
Още през 2019 година изследване, извършено измежду 15 000 участници, сподели, че играта сполучливо усъвършенства способността на хората да виждат и да се опълчват на дезинформацията, само че екипът искаше да ревизира дали същите резултати могат да бъдат реализирани и в по-традиционна просветителна среда: в класната стая на междинното учебно заведение.
516 възпитаници на възраст сред 16 и 19 години от горните класове на четири разнообразни шведски учебни заведения бяха помолени първо да попълнят въпросник, който мери способността им да разпознават както манипулативно, по този начин и правдиво наличие, като правят оценка постове, сходни на тези в Twitter, дали са истина или неистина и за какво считат по този начин.
След това учениците получиха задача да играят „ Лоши вести “ – самостоятелно, по двойки или като цяла група в класа. След като изиграят играта, те попълнят втори въпросник, който още веднъж мери уменията им за разкриване на дезинформация, както и какво мислят за играта.
Независимо от това дали ученикът е играл играта самичък, или не, изследването сподели, че играта е имала позитивно влияние.
„ Учениците усъвършенстваха способността си да разпознават манипулативни техники в изявленията в обществените медии и да вършат разлика сред достоверни и подвеждащи вести “, изяснява създателят на проучването Томас Нигрен в изказването си, макар че най-добре се оправят учениците, които към този момент имат позитивно отношение към достоверните източници на вести.
Много младежи също по този начин са били в положение по-добре да обяснят по какъв начин могат да разпознаят показаната дезинформация.
Но създателите означават и някои ограничавания: проучването е извършено единствено върху възпитаници от една страна и е проверявало единствено способността им да разпознават дезинформация в обява в обществените медии. Те оферират бъдещи изследвания на въздействието на играта в други страни и върху оценката на достоверността на цели новинарски публикации.
„ Това е значима стъпка към снабдяването на младежите с инструментите, от които се нуждаят, с цел да се ориентират в свят, цялостен с дезинформация “, споделя Нигрен. „ Всички ние би трябвало да станем по-добри в разпознаването на манипулативните тактики в медиите, защото е на практика невероятно да се разграничат с просто око дълбоките имитации, да вземем за пример, и друга дезинформация, генерирана от изкуствен интелект. “
