Русия: Война завинаги - Анализи и Коментари
„ Частичната готовност “ в Русия от есента на предходната година не докара до необятно неодобрение и до доста разколебаване на лоялността на популацията по отношение на войната в Украйна. Това убеди Кремъл във опциите за по-нататъшно милитаризиране на страната и на публичните връзки.
Обявените през декември предходната година от министъра на защитата Сергей Шойгу насоки за развиването на въоръжените сили в близка и в средносрочна вероятност съставляват коренно разкъсване със следвани в продължение на десетилетия в постсъветска Русия доктринални постановки. Предложената промяна, която намерено беше подкрепена от съветския президент Владимир Путин значи преход към непрекъсната готовност.
Шойгу и Путин плануват връщането към модела на войска на воюваща страна, основаваща се на екстензивните правила на военно строителство от руския интервал, при които ниското качество на живата мощ и на въоръжението се компенсират с тяхното количество.
Относителният триумф на извършената през есента „ частична готовност “ убеди Кремъл във опциите за привеждане на цялото съветско общество на военни релси. От началото на лятото до септември, по свидетелства на многочислени източници, Путин се отхвърляше от провеждането на готовност, която се предполагаше, че може да подкопае лоялността на съветското общество във връзка с продължаващата война в Украйна. След като „ частичната готовност “ въпреки всичко беше оповестена, обществото фактически изпита потрес, само че скоро след завършването на дейната фаза на тази невиждана акция, публичните настроения се върнаха в предходното равновесно положение и очевидно изменение в отношението към войната не беше установено. По подобен метод мобилизацията в допълнение способства за милитаризацията на публичното схващане.
Този обществен декор сътвори условия за оповестената през декември 2022 година военна промяна, обозначаваща окончателния преход от демилитаризация на обществото, който доминираше в Русия в течение на целия постсъветски интервал. В продължение на този интервал числеността на военнослужещите в Русия беше съкратена от към 2 милиона души през първата половина на 90-те години до 1 милион души през 2000-2010 година А срокът на наложителната военна работа от 2 години – на 1 година.
През втората половина на 2000-те години за публична теория се считаше преходът към преимуществена професионална войска с акцент основаването на мобилни и ефикасни сили за бързо реагиране. Тази демократична всъщност тактика целеше понижаване на бремето на разноските за защита върху стопанската система, за оптималното освобождение на запаси в полза на икономическия напредък.
Войната в Украйна обаче показва, че заложената по теория професионална войска не е в положение да води широкомащабни военни дейности в изискванията на изтощителна стандартна война. Впрочем, в идеологията на постсъветската съветска страна и в нейната военна теория не се предвиждаше воденето на война от подобен темперамент. За постсъветска Русия не съществуваха териториални разногласия със прилежащите страни, което нормално се явява причина за по-висока степен на милитаризация. Общите отбранителни задания в забележителна степен се подсигуряваха от съществуването на голям нуклеарен капацитет.
След анекса на Крим през 2014 година породи изострен териториален спор, само че това автоматизирано не докара до смяна във военната тактика на Кремъл. Събитията в Крим и в Донбас доведоха през декември 2014 година до одобряването на нова военна теория. При нея обаче описът на главните външни военни закани повтаряше изброените в доктрината от 2010 година, само че с едно особено конкретизиране: „ Установяване в прилежащите страни на Руската федерация на лоялни режими, включително и събаряне на законните органи на държавната власт, ако тяхната политика заплашва ползите на Руската федерация. “
Обявените от министъра на защитата Шойгу промени в армията закрепят промяната на вектора на държавната военна идеология в Русия. Те плануват увеличение числеността на въоръжените сили до 1,5 милиона души и това е основен параметър. В резултат на това частта на военнослужещи във връзка с общото население се усилва и възлиза на 1%, а това съставлява повече от 2% от популацията в трудоспособна възраст или повече от 4% от броя на мъжете в трудоспособна възраст. По данни на годишния отчет на Международния институт за стратегически проучвания, числеността на въоръжените сили в Китай възлиза на 2,035 млн. души, при население, което десетократно надвишава популацията на Русия и съставлява 0,012% от общия брой на популацията в Китай.
В Индия числеността на въоръжените сили е 1,46 млн., при сбор на популацията примерно както в Китай.
В Съединени американски щати числеността на въоръжените сили е 1,395 млн. при сбор на популацията 336 милиона души, или броят на военнослужещите във връзка с общия брой на популацията съставлява 0,4%.
В Северна Корея числеността на въоръжените сили е 1,3 милиона души, което е 4,9% от общия брой на популацията.
Увеличаването на числеността на въоръжените сили с 50%, както планува Шойгу, може да бъде обяснено само с коренната смяна на дилемите на въоръжените сили в Русия. При това при съществуването на мощен нуклеарен щит, такава бройка на въоръжените сили не може да бъде оправдана с отбранителни задания. По създание такова внезапно увеличение на числеността на армията на практика съставлява приемането на нова държавна военна теория, без значение че това не се подчертава обществено. Може да се смята, че оповестените от Шойгу насоки плануват основаването на войска на воюваща страна.
А защото никой не е направил експанзия по отношение на Русия, внезапното изменение в числеността на въоръжените сили отразява появяването във военната теория на нови задания. Задачи по преодоляването в дълбочина на територии от страни, считани за противников, с огромни дейности по линия на фронта и в дълбочина за сполучливото удържане на окупираните територии.
Милитаризацията на страната се показва и в оповестените промени в комплектуване с наборни военнослужещи. Промяната във възрастта, в която подлежат на наборна работа младежите от 18 до 27 години, на възрастта от 21 до 30 години, е обвързвана с това, че се трансформира института на наборната работа. Преди това той имаше мобилизационно профилиран темперамент. С съществена концепция на постоянна военна работа да се притеглят младежи незабавно след довеждане докрай на приблизително обучение, чиято подготовка измежду уволняване да бъде поддържана посредством периодически мобилизационни сборове. Според новите постановки повишението на възрастта на призивния контингент е обвързвана с упованието, че по-възрастните, привлечени за постоянна работа, са по-пригодни за директно потребление в бойни дейности. Тези промени във възрастовите параметри за наборна работа също редуцират броя на военнозадължените, които получават пролонгация за работа в армията, заради това, че следват висше обучение.
С висока възможност в новите параметри на промяната се чака и увеличение на периода на наложителната военна работа от 1 на 1,5 или 2 години. За този сюжет свидетелстват и несъответствията на оповестените параметри: за постигане числеността от 1,5 млн. военнослужещи съветската войска би трябвало в допълнение да одобри към 490 хиляди души, до момента в който публично е оповестено, че ще бъде повишен единствено броят на военнослужещите по контракт – 290 хиляди души. По подобен метод недостигащият брой военнослужещи може да бъде затрупан само посредством увеличение периода на постоянната военна работа, защото числеността на постоянния апел сега съставлява към 120-140 хиляди души.
Обявената от Шойгу промяна във въоръжените сили се реализира на фона на продължение на действието на указа на Путин за осъществяване на „ частична готовност “. При това – в незабавен порядък се основава единна база данни на военния доклад. По време на мобилизационната акция през есента липсваха митинги срещу мобилизацията като такава, а недоволството се фокусираше върху разнообразни извращения, свързани с мобилизацията на жители, които са с редица ограничавания или отсрочвания, а най-често по отношение на проблемите с материално-техническото обезпечаване на мобилизационните мероприятия. Изграждането на всеобща база данни за мобилизационния запас разрешава да се организират непрекъснати мобилизационни мероприятия в обикновен режим, като не се позволяват извращения и митинги. Режимът на пълзяща готовност ще се запази до реализацията на оповестените проекти за увеличение на числеността на въоръжените сили.
Обявената от Шойгу промяна дефинитивно погребва мероприятията, свързани с смяната в строителството на въоръжените сили в Русия, провеждани на рубежа 2000-2010 години от тогавашния министър на защитата Анатолий Сердюков. Тяхно главно наличие беше преживяването на руското завещание и доближаване на съветската войска към актуалните стандарти. В този смисъл сегашната промяна на Шойгу съставлява връщане на руските правила на военно строителство. Тези екстензивни правила (количество вместо качество) ще наложат и връщането към аналогични цели и задания в производството на въоръжение и бойна техника, посредством което ще се търси превъзмогване на софтуерното закъснение във връзка с качествените индикатори.
Анализът е оповестен на 26.12.2022 година на страниците на уеб страницата Re:Russia
Това е експертна и дискусионна площадка за разискване на основни въпроси на съветската политика, на стопанската система и на обществения живот в Русия посредством лични проучвания и посредством преглед на настоящи експертни оценки.
Не е посочен създател на материала.
Обявените през декември предходната година от министъра на защитата Сергей Шойгу насоки за развиването на въоръжените сили в близка и в средносрочна вероятност съставляват коренно разкъсване със следвани в продължение на десетилетия в постсъветска Русия доктринални постановки. Предложената промяна, която намерено беше подкрепена от съветския президент Владимир Путин значи преход към непрекъсната готовност.
Шойгу и Путин плануват връщането към модела на войска на воюваща страна, основаваща се на екстензивните правила на военно строителство от руския интервал, при които ниското качество на живата мощ и на въоръжението се компенсират с тяхното количество.
Относителният триумф на извършената през есента „ частична готовност “ убеди Кремъл във опциите за привеждане на цялото съветско общество на военни релси. От началото на лятото до септември, по свидетелства на многочислени източници, Путин се отхвърляше от провеждането на готовност, която се предполагаше, че може да подкопае лоялността на съветското общество във връзка с продължаващата война в Украйна. След като „ частичната готовност “ въпреки всичко беше оповестена, обществото фактически изпита потрес, само че скоро след завършването на дейната фаза на тази невиждана акция, публичните настроения се върнаха в предходното равновесно положение и очевидно изменение в отношението към войната не беше установено. По подобен метод мобилизацията в допълнение способства за милитаризацията на публичното схващане.
Този обществен декор сътвори условия за оповестената през декември 2022 година военна промяна, обозначаваща окончателния преход от демилитаризация на обществото, който доминираше в Русия в течение на целия постсъветски интервал. В продължение на този интервал числеността на военнослужещите в Русия беше съкратена от към 2 милиона души през първата половина на 90-те години до 1 милион души през 2000-2010 година А срокът на наложителната военна работа от 2 години – на 1 година.
През втората половина на 2000-те години за публична теория се считаше преходът към преимуществена професионална войска с акцент основаването на мобилни и ефикасни сили за бързо реагиране. Тази демократична всъщност тактика целеше понижаване на бремето на разноските за защита върху стопанската система, за оптималното освобождение на запаси в полза на икономическия напредък.
Войната в Украйна обаче показва, че заложената по теория професионална войска не е в положение да води широкомащабни военни дейности в изискванията на изтощителна стандартна война. Впрочем, в идеологията на постсъветската съветска страна и в нейната военна теория не се предвиждаше воденето на война от подобен темперамент. За постсъветска Русия не съществуваха териториални разногласия със прилежащите страни, което нормално се явява причина за по-висока степен на милитаризация. Общите отбранителни задания в забележителна степен се подсигуряваха от съществуването на голям нуклеарен капацитет.
След анекса на Крим през 2014 година породи изострен териториален спор, само че това автоматизирано не докара до смяна във военната тактика на Кремъл. Събитията в Крим и в Донбас доведоха през декември 2014 година до одобряването на нова военна теория. При нея обаче описът на главните външни военни закани повтаряше изброените в доктрината от 2010 година, само че с едно особено конкретизиране: „ Установяване в прилежащите страни на Руската федерация на лоялни режими, включително и събаряне на законните органи на държавната власт, ако тяхната политика заплашва ползите на Руската федерация. “
Обявените от министъра на защитата Шойгу промени в армията закрепят промяната на вектора на държавната военна идеология в Русия. Те плануват увеличение числеността на въоръжените сили до 1,5 милиона души и това е основен параметър. В резултат на това частта на военнослужещи във връзка с общото население се усилва и възлиза на 1%, а това съставлява повече от 2% от популацията в трудоспособна възраст или повече от 4% от броя на мъжете в трудоспособна възраст. По данни на годишния отчет на Международния институт за стратегически проучвания, числеността на въоръжените сили в Китай възлиза на 2,035 млн. души, при население, което десетократно надвишава популацията на Русия и съставлява 0,012% от общия брой на популацията в Китай.
В Индия числеността на въоръжените сили е 1,46 млн., при сбор на популацията примерно както в Китай.
В Съединени американски щати числеността на въоръжените сили е 1,395 млн. при сбор на популацията 336 милиона души, или броят на военнослужещите във връзка с общия брой на популацията съставлява 0,4%.
В Северна Корея числеността на въоръжените сили е 1,3 милиона души, което е 4,9% от общия брой на популацията.
Увеличаването на числеността на въоръжените сили с 50%, както планува Шойгу, може да бъде обяснено само с коренната смяна на дилемите на въоръжените сили в Русия. При това при съществуването на мощен нуклеарен щит, такава бройка на въоръжените сили не може да бъде оправдана с отбранителни задания. По създание такова внезапно увеличение на числеността на армията на практика съставлява приемането на нова държавна военна теория, без значение че това не се подчертава обществено. Може да се смята, че оповестените от Шойгу насоки плануват основаването на войска на воюваща страна.
А защото никой не е направил експанзия по отношение на Русия, внезапното изменение в числеността на въоръжените сили отразява появяването във военната теория на нови задания. Задачи по преодоляването в дълбочина на територии от страни, считани за противников, с огромни дейности по линия на фронта и в дълбочина за сполучливото удържане на окупираните територии.
Милитаризацията на страната се показва и в оповестените промени в комплектуване с наборни военнослужещи. Промяната във възрастта, в която подлежат на наборна работа младежите от 18 до 27 години, на възрастта от 21 до 30 години, е обвързвана с това, че се трансформира института на наборната работа. Преди това той имаше мобилизационно профилиран темперамент. С съществена концепция на постоянна военна работа да се притеглят младежи незабавно след довеждане докрай на приблизително обучение, чиято подготовка измежду уволняване да бъде поддържана посредством периодически мобилизационни сборове. Според новите постановки повишението на възрастта на призивния контингент е обвързвана с упованието, че по-възрастните, привлечени за постоянна работа, са по-пригодни за директно потребление в бойни дейности. Тези промени във възрастовите параметри за наборна работа също редуцират броя на военнозадължените, които получават пролонгация за работа в армията, заради това, че следват висше обучение.
С висока възможност в новите параметри на промяната се чака и увеличение на периода на наложителната военна работа от 1 на 1,5 или 2 години. За този сюжет свидетелстват и несъответствията на оповестените параметри: за постигане числеността от 1,5 млн. военнослужещи съветската войска би трябвало в допълнение да одобри към 490 хиляди души, до момента в който публично е оповестено, че ще бъде повишен единствено броят на военнослужещите по контракт – 290 хиляди души. По подобен метод недостигащият брой военнослужещи може да бъде затрупан само посредством увеличение периода на постоянната военна работа, защото числеността на постоянния апел сега съставлява към 120-140 хиляди души.
Обявената от Шойгу промяна във въоръжените сили се реализира на фона на продължение на действието на указа на Путин за осъществяване на „ частична готовност “. При това – в незабавен порядък се основава единна база данни на военния доклад. По време на мобилизационната акция през есента липсваха митинги срещу мобилизацията като такава, а недоволството се фокусираше върху разнообразни извращения, свързани с мобилизацията на жители, които са с редица ограничавания или отсрочвания, а най-често по отношение на проблемите с материално-техническото обезпечаване на мобилизационните мероприятия. Изграждането на всеобща база данни за мобилизационния запас разрешава да се организират непрекъснати мобилизационни мероприятия в обикновен режим, като не се позволяват извращения и митинги. Режимът на пълзяща готовност ще се запази до реализацията на оповестените проекти за увеличение на числеността на въоръжените сили.
Обявената от Шойгу промяна дефинитивно погребва мероприятията, свързани с смяната в строителството на въоръжените сили в Русия, провеждани на рубежа 2000-2010 години от тогавашния министър на защитата Анатолий Сердюков. Тяхно главно наличие беше преживяването на руското завещание и доближаване на съветската войска към актуалните стандарти. В този смисъл сегашната промяна на Шойгу съставлява връщане на руските правила на военно строителство. Тези екстензивни правила (количество вместо качество) ще наложат и връщането към аналогични цели и задания в производството на въоръжение и бойна техника, посредством което ще се търси превъзмогване на софтуерното закъснение във връзка с качествените индикатори.
Анализът е оповестен на 26.12.2022 година на страниците на уеб страницата Re:Russia
Това е експертна и дискусионна площадка за разискване на основни въпроси на съветската политика, на стопанската система и на обществения живот в Русия посредством лични проучвания и посредством преглед на настоящи експертни оценки.
Не е посочен създател на материала.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ