„Безсмъртната медуза“ може да обърне хода на стареенето и вероятно да живее вечно
Безсмъртната медуза е наречена по този начин, тъй като на доктрина може да живее постоянно. Доколкото ни е известно, някои от тези дребни, полупрозрачни създания се носят по течението още отпреди изгубването на динозаврите, преди към 66 милиона години.
Това може да звучи като небивалица, само че капацитетът за живот в продължение на милиони години е в границите на биологията - най-малко за този любопитен тип.
Безсмъртната медуза. Източник: Karen Obsorn/Wikimedia Commons/ CC0 1.0
Когато безсмъртна медуза () остарее или се нарани, типът може да избегне гибелта, като се върне към стадия на бебешки полип. Тя прави това, като гълтам пипалата си и почива като леке от недиференцирани кафези някъде на морското дъно.
Впоследствие младият полип може да поникне и да сътвори нови възрастни форми, всяка от които е по-малка от нокътя на дребния ви пръст, когато е изцяло пораснала.
По-важното е, че тези зрели пъпки са генетично идентични с полипа.
Жизненият цикъл на безсмъртната медуза. Източник: Royal Society of Biology
Този „ противоположен “ витален цикъл дава на хидрозоята прозвището " медузата на Бенджамин Бътън " - прилика с измисления воин на Ф. Скот Фицджералд, който се ражда остарял и умира млад.
Съществото е разказано за първи път от учени през 1883 година, само че едвам век по-късно специалистите инцидентно откриват безконечния му витален цикъл, до момента в който го държат в плен.
В годините по-късно изследванията демонстрират, че колониите от безсмъртни медузи, държани в лаборатория, могат да се върнат в етап на полип и да стартират живот още веднъж до 10 пъти в границите на две години.
Безсмъртната медуза е единственият прочут тип, който може да се подмладява след полово размножаване, което я прави " биологично безсмъртна ".
Макар да се счита, че типът произлиза от Средиземно море, в този момент той е публикуван във всички океани по света.
Въпреки че през днешния ден се среща съвсем на всички места, специалистите към момента не схващат по какъв начин тази медуза живее толкоз дълго. През 2022 година геномни проучвания на рода идентифицираха не по-малко от хиляда гена, свързани със стареенето и възобновяване на ДНК.
Ако учените съумеят да схванат кои гени участват или липсват при безсмъртната медуза спрямо нейните родственици, това би могло да разкрие клетъчните механизми зад безконечния ѝ живот.
Млад представител на типа. Източник: Maria Pascual-Torner
През 2019 година учените за първи път съпоставят генетичната експресия на кафези от вечен полип на медуза с новородена стара " медуза " с пипала и камбанка.
Те откриват разлики в метода, по който действат някои кафези, което допуска, че профилираните кафези се препрограмират по някакъв метод, сходно на връщане на часовника обратно във времето.
Това не значи, че безсмъртните медузи в никакъв случай не могат да умрат; те към момента могат да починат от пострадване или апетит. Но опцията за живот за тези същества продължава да съществува по този начин, както при никой различен организъм.
" Поуката от Turritopsis е дълбока ", написа зоологът Фердинандо Боеро, който управлява лабораторията, разкрила за първи път безсмъртния живот на медузите през 90-те години на предишния век: "... в случай че изследваме биоразнообразието, ще открием изключителни организми, които вършат изключителни неща. "
Източник: Science Alert
