Млад лаборант от Велико Търново заряза колбите и микроскопа, подкара боклукчийски камион в Германия и печели като професор
Безизходица принудила Петър Борисов от Велико Търново да попадне измежду хилядите медицински фрагменти емигрирали в чужбина. Бил толкоз отчаян от здравната система у нас, че откогато отпътувал за Германия преди 6 години – едвам тази пролет си идва за няколко дни в родния град, предава Блиц.
37-годишният мъж твърди, че дипломата му за медицински лаборант в България има оскъдна стойност и трудът му бил оценен за жълти стотинки. Това била повода да потърси по-добър живот зад граница и готовността му по това време да стартира каквато и да било работа. Не се срами, че е водач на боклукчийски камион и твърди, че заплащането, което получава, е 10 пъти по-високо от това на медицински служащ у нас, написа " Борба ".
Петър е приключил за медицински лаборант в Медицинския университет в Пловдив през 2003 година. След дипломирането незабавно стартира работа по специалността си в локална болница и остава там 4 години. Твърди, че даже отношението на дългогодишните здравни служащи към младите фрагменти било неприветливо.
„ До някаква степен ги разбирам, тъй като те бяха прекарали целия си живот в лабораторията, обезверени, обезверени от здравната система. Вместо да виждам добър образец, аз се боях да не заприличам на тях. Като прибавим към неприятния микроклимат на работното място и ниското заплащане – нещата не бяха по никакъв начин приятни “, спомня си Петър. Чашата преляла, когато му съобщили, че се постанова да го освободят, без да има някаква съответна причина. Оказало се, че на негово място е назначен родственик на шеф на поделение в лечебното заведение. След като станал незает, се върнал във Велико Търново и си потърсил работа тук. Лични проблеми го принудили да изтегли заем, само че откакто не разкрил свободна позиция в търновската болница, нещата напълно се усложнили. Един ден братовчед му предложил да заминат за Германия при техни другари.
Проблемът на Петър бил, че не знае немски и това фрапантно снижавало възможностите му за добре платена работа или да стане медицински лаборант в немската страна.
В последна сметка решил да рискува и тръгнал. Установили се в Мюнхен и скоро по-късно почнал във компания за преработване на боклуци, където работели няколко българи. Позицията била водач на камион, а отговорностите му се състояли в това да минава избран маршрут с предприятия от хранително-вкусовата индустрия и да събира сметта от тях.
„ В началото беше много мъчно, тъй като не познавах града, само че посредством на GPS системата малко по малко се ориентирах. Неприятно беше и свикването с неприятната миризма на боклука, само че и това се претърпява. Заради вонята, умерено мога да я нарека по този начин, няма изключително доста искащи и по тази причина притежателите просто са принудени да заплащат положителни пари “, описа 37-годишният мъж. Само 6 месеца по-късно съумял да върне изтегления заем в България. Пресмята, че с цел да възвърне парите посредством работа като медицински лаборант у нас, това би се случило след 2- 3 години.
През 2012 година попаднал на публикация за работа за санитар. Отишъл на изявление, само че бързо се отказал от предлагането. Самата болница била на огромно разстояние от квартирата и до такава степен се стигало при промяна на няколко рейса и още 30 минути пеш. Освен това имало дефицит на личен състав, което добавяло в отговорностите и грижата за чистотата и пациентите на още едно здравно поделение.
Така търновецът траял да работи като водач на боклукчийски камион, като на всеки 6 месеца заплатата му нараствала с 15 % и получавал обществени придобивки. Казва, че изкарва задоволително, с цел да си разреши приветлива квартира, покриване на всички сметки за ток, вода и други консумативи, качествена храна, хубави облекла, да праща на родителите си и да заделя по някое евро.
„ Работя 6 дни в седмицта. Сутрин стартирам в 7 часа, на обед имам час отмора, а храната я обезпечава работодателят. Всички чиновници във компанията се храним дружно в нещо като родните учебни столове. Това, което обаче най-вече ми харесва е, че никой не се отнася с неуважение към мен поради работата ми. Ако бях водач на боклукчийски камион в България, надали щеше да бъде по този начин “, разяснява Петър.
37-годишният търновец предвижда, че рецесията с медицински фрагменти у нас ще продължава да се изостря от ден на ден. По негови думи, в случай че страната не вземе незабавни ограничения да подтиква финансово младите лекари, медицински сестри, лаборанти и санитари – до 10 години няма да има кой няма да се грижи за здравето на нацията. „ Мен ме изгубиха. Няма да се върна в здравната ни система, доста сътрудници от университета също. Едва 10 % от випуска останаха да работят в България. Бог да е на помощ на българите “, добавя Петър.
37-годишният мъж твърди, че дипломата му за медицински лаборант в България има оскъдна стойност и трудът му бил оценен за жълти стотинки. Това била повода да потърси по-добър живот зад граница и готовността му по това време да стартира каквато и да било работа. Не се срами, че е водач на боклукчийски камион и твърди, че заплащането, което получава, е 10 пъти по-високо от това на медицински служащ у нас, написа " Борба ".
Петър е приключил за медицински лаборант в Медицинския университет в Пловдив през 2003 година. След дипломирането незабавно стартира работа по специалността си в локална болница и остава там 4 години. Твърди, че даже отношението на дългогодишните здравни служащи към младите фрагменти било неприветливо.
„ До някаква степен ги разбирам, тъй като те бяха прекарали целия си живот в лабораторията, обезверени, обезверени от здравната система. Вместо да виждам добър образец, аз се боях да не заприличам на тях. Като прибавим към неприятния микроклимат на работното място и ниското заплащане – нещата не бяха по никакъв начин приятни “, спомня си Петър. Чашата преляла, когато му съобщили, че се постанова да го освободят, без да има някаква съответна причина. Оказало се, че на негово място е назначен родственик на шеф на поделение в лечебното заведение. След като станал незает, се върнал във Велико Търново и си потърсил работа тук. Лични проблеми го принудили да изтегли заем, само че откакто не разкрил свободна позиция в търновската болница, нещата напълно се усложнили. Един ден братовчед му предложил да заминат за Германия при техни другари.
Проблемът на Петър бил, че не знае немски и това фрапантно снижавало възможностите му за добре платена работа или да стане медицински лаборант в немската страна.
В последна сметка решил да рискува и тръгнал. Установили се в Мюнхен и скоро по-късно почнал във компания за преработване на боклуци, където работели няколко българи. Позицията била водач на камион, а отговорностите му се състояли в това да минава избран маршрут с предприятия от хранително-вкусовата индустрия и да събира сметта от тях.
„ В началото беше много мъчно, тъй като не познавах града, само че посредством на GPS системата малко по малко се ориентирах. Неприятно беше и свикването с неприятната миризма на боклука, само че и това се претърпява. Заради вонята, умерено мога да я нарека по този начин, няма изключително доста искащи и по тази причина притежателите просто са принудени да заплащат положителни пари “, описа 37-годишният мъж. Само 6 месеца по-късно съумял да върне изтегления заем в България. Пресмята, че с цел да възвърне парите посредством работа като медицински лаборант у нас, това би се случило след 2- 3 години.
През 2012 година попаднал на публикация за работа за санитар. Отишъл на изявление, само че бързо се отказал от предлагането. Самата болница била на огромно разстояние от квартирата и до такава степен се стигало при промяна на няколко рейса и още 30 минути пеш. Освен това имало дефицит на личен състав, което добавяло в отговорностите и грижата за чистотата и пациентите на още едно здравно поделение.
Така търновецът траял да работи като водач на боклукчийски камион, като на всеки 6 месеца заплатата му нараствала с 15 % и получавал обществени придобивки. Казва, че изкарва задоволително, с цел да си разреши приветлива квартира, покриване на всички сметки за ток, вода и други консумативи, качествена храна, хубави облекла, да праща на родителите си и да заделя по някое евро.
„ Работя 6 дни в седмицта. Сутрин стартирам в 7 часа, на обед имам час отмора, а храната я обезпечава работодателят. Всички чиновници във компанията се храним дружно в нещо като родните учебни столове. Това, което обаче най-вече ми харесва е, че никой не се отнася с неуважение към мен поради работата ми. Ако бях водач на боклукчийски камион в България, надали щеше да бъде по този начин “, разяснява Петър.
37-годишният търновец предвижда, че рецесията с медицински фрагменти у нас ще продължава да се изостря от ден на ден. По негови думи, в случай че страната не вземе незабавни ограничения да подтиква финансово младите лекари, медицински сестри, лаборанти и санитари – до 10 години няма да има кой няма да се грижи за здравето на нацията. „ Мен ме изгубиха. Няма да се върна в здравната ни система, доста сътрудници от университета също. Едва 10 % от випуска останаха да работят в България. Бог да е на помощ на българите “, добавя Петър.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ