К10 Банкова класация по ефективност и рентабилност: Покоряването на двумилиардния връх
Банковият бранш завърши 2022 година с рекордните над 2 милиарда лева облага и подобряваща се доходност Покачващите се лихви се усетиха главно при фирмените заеми, само че това разшири сензитивно маржовете Ти Би Ай банк се завръща като водач, подкрепена и от дял от румънското си поделение
Никой не очакваше връх и въпреки всичко той е реалност. Когато преди година опитвахме да предвиждаме по какъв начин ще преминат банките пред новите провокации, с които пристигна 2022 година, картината не блестеше с оптимистични краски - инфлацията по света към този момент растеше бурно, на локалния пазар регулатори и анализатори предупреждаваха за прегряване на имотния пазар, приключването на прелюдия вследствие на пандемията мораториум носеше по-скоро опасения от вероятен растеж на необслужваните заеми. А близо до българските граници Русия таман беше почнала война в Украйна, последвана от стопански наказания на Запада по отношение на Москва, които чакахме да доведат до разтърсвания и в българската стопанска система.
Банковият бранш завърши 2022 година с рекордните над 2 милиарда лева облага и подобряваща се доходност Покачващите се лихви се усетиха главно при фирмените заеми, само че това разшири сензитивно маржовете Ти Би Ай банк се завръща като водач, подкрепена и от дял от румънското си отделение
Никой не очакваше връх и въпреки всичко той е реалност. Когато преди година опитвахме да предвиждаме по какъв начин ще преминат банките пред новите провокации, с които пристигна 2022 година, картината не блестеше с оптимистични краски - инфлацията по света към този момент растеше бурно, на локалния пазар регулатори и анализатори предупреждаваха за прегряване на имотния пазар, приключването на прелюдия вследствие на пандемията мораториум носеше по-скоро опасения от вероятен растеж на необслужваните заеми. А близо до българските граници Русия таман беше почнала война в Украйна, последвана от стопански наказания на Запада по отношение на Москва, които чакахме да доведат до разтърсвания и в българската стопанска система.
Вместо това банковият бранш завърши 2022 година с най-високата облага и най-силните растежи във всички сегменти от международната рецесия насам. Сякаш на инат на опасенията кредитирането продължи да пораства бурно - въпреки и към края на годината към този момент да се видяха и първите сигнали за закъснение на темповете. Въпреки към момента околните до нулата лихви по депозитите и растящата инфлация хората продължиха насочват спестяванията си към банките, значително движени от държавната гаранция на депозитите и засилващите се опасности при различните вложения.
От друга страна, резултатите от стягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) към този момент съвсем не се усещат на българския пазар. Високата ликвидност в локалната банкова система разрешава на кредитните институции тук да задържат лихвите по привлечения запас от необятната си вложителска база близо до нулата. Това оказва помощ на оперативното им показване, като по едно и също време с това им дава опция да не разчитат в толкоз огромна степен и на поскъпващото дългово и финансово финансиране от пазарите.
Реклама
Икономическите провокации на миналата година също не доведоха до съществени разтърсвания в бранша. След първичните мрачни прогнози за дълбока криза в Европа вследствие на войната и енергийните шокове в последна сметка ударът за стопанските системи се оказа по-лек, а потреблението остана главен мотор на растежа на българския Брутният вътрешен продукт.
Безработицата също продължава да е покрай рекордно ниските си нива, а даже и след приключването на мораториума рекордно невисок остава и делът на проблематичните експозиции в системата. Което пък за момента подкрепя представянето на бранша и по линия на това, че не натоварва банките с нуждата да заделят по-съществени хранителни запаси.
Със почналото към този момент гладко превръщане на тренда при лихвите обаче растящата цена на заемите може да докара и до усложнения в обслужването им. Което пък да вдигне разноските на банките за обезценки и да натежи на финансовите им резултати.
Потенциални опасности могат да дойдат и от растящата рентабилност по скъпите бумаги, в които са вложили финансовите институции в изискванията на подхванатите от централните банки ударни покачвания на лихвите в опит да се овладее инфлацията. Това се видя изключително ясно в тази ситуация със Silicon Valley Bank, за която понижената цена на облигациите в портфейла й означаваше основна дупка в салдото, загуба на доверието на клиентите, всеобщи тегления на средства и в последна сметка банкрут. При българските банки подобен сюжет не наподобява изключително евентуален поради свръхликвидността в системата и солидните финансови буфери за противопоставяне на такова развиване. Освен това в огромната си част вложенията в ДЦК се водят държани до падеж и повишението на доходността, респективно намаляването на цената, не води до непосреден риск за банките, в случай че не им се наложи да ги продават прибързано. Все отново обаче счетоводно тези хартиени загуби имат резултат, като според от признатия метод най-малко част от тях се отразяват на капитала, което може да се окаже проблем и за капацитета за ново кредитиране.
Реклама
Към края на предходната година обаче основният напън върху облагите идваше по линия увеличените с над 10% (или 187.5 млн. лева.) административни разноски, движени главно от скока на заплатите. Доста по-малък е резултатът от повишените с към 35 млн. лева вноски за Фонда за гарантиране на влоговете.
След няколко години на изпилени до прекаленост спредове към края на 2022 година ножицата на чистия лихвен марж стартира да се разтваря. Основна заслуга за това има почналият цикъл на стягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка - повдигането на главните лихви в еврозоната увеличи и Euribor, с чиито 3- или 6-месечни стойности са обвързани огромна част от фирмените заеми. Така на фона на като цяло продължаващото да пораства с бурни темпове кредитиране и към момента задържащата се поради свръхликвидността в системата близка до нулата рентабилност по депозитите през 2022 година чистият лихвен приход на бранша набъбна със забележителните 17%, или 470 млн. лева, до 3.26 милиарда лева Само за последното тримесечие постъпленията от главния приходоизточник на банките са за рекордните 945 млн. лева, което е с 15% повече по отношение на предходните три месеца и с 30% над регистрираното за същия интервал на 2021 година
Съществен измерител за успеваемостта на една банка е и съотношението cost-to-income, което съпоставя чистите доходи от лихви, такси и дивиденти с административните разноски. Показателят регистрира до каква степен всеки изхарчен лев за клоновете и личния състав генерира облага, като по този метод играе ролята на скъп знак за качеството на ръководство и процесите в банките - при равни други условия институциите с по-ниски равнища биха могли да чакат по-слаб трус при рецесия. Движени от скока на заплатите, през 2022 година административните разноски в бранша скачат с над 10%, само че изпреварващият растеж на чистия лихвен приход и чистия приход от такси на процедура обезврежда това и като извънредно множеството банки в подреждането регистрират усъвършенствания по този индикатор.
Никой не очакваше връх и въпреки всичко той е реалност. Когато преди година опитвахме да предвиждаме по какъв начин ще преминат банките пред новите провокации, с които пристигна 2022 година, картината не блестеше с оптимистични краски - инфлацията по света към този момент растеше бурно, на локалния пазар регулатори и анализатори предупреждаваха за прегряване на имотния пазар, приключването на прелюдия вследствие на пандемията мораториум носеше по-скоро опасения от вероятен растеж на необслужваните заеми. А близо до българските граници Русия таман беше почнала война в Украйна, последвана от стопански наказания на Запада по отношение на Москва, които чакахме да доведат до разтърсвания и в българската стопанска система.
Банковият бранш завърши 2022 година с рекордните над 2 милиарда лева облага и подобряваща се доходност Покачващите се лихви се усетиха главно при фирмените заеми, само че това разшири сензитивно маржовете Ти Би Ай банк се завръща като водач, подкрепена и от дял от румънското си отделение
Никой не очакваше връх и въпреки всичко той е реалност. Когато преди година опитвахме да предвиждаме по какъв начин ще преминат банките пред новите провокации, с които пристигна 2022 година, картината не блестеше с оптимистични краски - инфлацията по света към този момент растеше бурно, на локалния пазар регулатори и анализатори предупреждаваха за прегряване на имотния пазар, приключването на прелюдия вследствие на пандемията мораториум носеше по-скоро опасения от вероятен растеж на необслужваните заеми. А близо до българските граници Русия таман беше почнала война в Украйна, последвана от стопански наказания на Запада по отношение на Москва, които чакахме да доведат до разтърсвания и в българската стопанска система.
Вместо това банковият бранш завърши 2022 година с най-високата облага и най-силните растежи във всички сегменти от международната рецесия насам. Сякаш на инат на опасенията кредитирането продължи да пораства бурно - въпреки и към края на годината към този момент да се видяха и първите сигнали за закъснение на темповете. Въпреки към момента околните до нулата лихви по депозитите и растящата инфлация хората продължиха насочват спестяванията си към банките, значително движени от държавната гаранция на депозитите и засилващите се опасности при различните вложения.
От друга страна, резултатите от стягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) към този момент съвсем не се усещат на българския пазар. Високата ликвидност в локалната банкова система разрешава на кредитните институции тук да задържат лихвите по привлечения запас от необятната си вложителска база близо до нулата. Това оказва помощ на оперативното им показване, като по едно и също време с това им дава опция да не разчитат в толкоз огромна степен и на поскъпващото дългово и финансово финансиране от пазарите.
Реклама
Икономическите провокации на миналата година също не доведоха до съществени разтърсвания в бранша. След първичните мрачни прогнози за дълбока криза в Европа вследствие на войната и енергийните шокове в последна сметка ударът за стопанските системи се оказа по-лек, а потреблението остана главен мотор на растежа на българския Брутният вътрешен продукт.
Безработицата също продължава да е покрай рекордно ниските си нива, а даже и след приключването на мораториума рекордно невисок остава и делът на проблематичните експозиции в системата. Което пък за момента подкрепя представянето на бранша и по линия на това, че не натоварва банките с нуждата да заделят по-съществени хранителни запаси.
Със почналото към този момент гладко превръщане на тренда при лихвите обаче растящата цена на заемите може да докара и до усложнения в обслужването им. Което пък да вдигне разноските на банките за обезценки и да натежи на финансовите им резултати.
Потенциални опасности могат да дойдат и от растящата рентабилност по скъпите бумаги, в които са вложили финансовите институции в изискванията на подхванатите от централните банки ударни покачвания на лихвите в опит да се овладее инфлацията. Това се видя изключително ясно в тази ситуация със Silicon Valley Bank, за която понижената цена на облигациите в портфейла й означаваше основна дупка в салдото, загуба на доверието на клиентите, всеобщи тегления на средства и в последна сметка банкрут. При българските банки подобен сюжет не наподобява изключително евентуален поради свръхликвидността в системата и солидните финансови буфери за противопоставяне на такова развиване. Освен това в огромната си част вложенията в ДЦК се водят държани до падеж и повишението на доходността, респективно намаляването на цената, не води до непосреден риск за банките, в случай че не им се наложи да ги продават прибързано. Все отново обаче счетоводно тези хартиени загуби имат резултат, като според от признатия метод най-малко част от тях се отразяват на капитала, което може да се окаже проблем и за капацитета за ново кредитиране.
Реклама
Към края на предходната година обаче основният напън върху облагите идваше по линия увеличените с над 10% (или 187.5 млн. лева.) административни разноски, движени главно от скока на заплатите. Доста по-малък е резултатът от повишените с към 35 млн. лева вноски за Фонда за гарантиране на влоговете.
След няколко години на изпилени до прекаленост спредове към края на 2022 година ножицата на чистия лихвен марж стартира да се разтваря. Основна заслуга за това има почналият цикъл на стягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка - повдигането на главните лихви в еврозоната увеличи и Euribor, с чиито 3- или 6-месечни стойности са обвързани огромна част от фирмените заеми. Така на фона на като цяло продължаващото да пораства с бурни темпове кредитиране и към момента задържащата се поради свръхликвидността в системата близка до нулата рентабилност по депозитите през 2022 година чистият лихвен приход на бранша набъбна със забележителните 17%, или 470 млн. лева, до 3.26 милиарда лева Само за последното тримесечие постъпленията от главния приходоизточник на банките са за рекордните 945 млн. лева, което е с 15% повече по отношение на предходните три месеца и с 30% над регистрираното за същия интервал на 2021 година
Съществен измерител за успеваемостта на една банка е и съотношението cost-to-income, което съпоставя чистите доходи от лихви, такси и дивиденти с административните разноски. Показателят регистрира до каква степен всеки изхарчен лев за клоновете и личния състав генерира облага, като по този метод играе ролята на скъп знак за качеството на ръководство и процесите в банките - при равни други условия институциите с по-ниски равнища биха могли да чакат по-слаб трус при рецесия. Движени от скока на заплатите, през 2022 година административните разноски в бранша скачат с над 10%, само че изпреварващият растеж на чистия лихвен приход и чистия приход от такси на процедура обезврежда това и като извънредно множеството банки в подреждането регистрират усъвършенствания по този индикатор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ