Бълхи - всичко, което трябва да знаем
Бълхите през днешния ден не престават да бъдат проблем и то освен за хората с домашни любимци, защото насекомите могат да бъдат пренесени вкъщи посредством облеклата, обувките или движимостите след прекосяване през площи, в които престояват постоянно животни с четина или пера. Дребните кръвосмучещи са към този момент добре проучени, тъй като те съжителстват с бозайниците и хората от милиони години. Най-важните неща за тях са потребни за хората, тъй като срещата с тях може да се случи когато и да е.
Как наподобяват бълхите?
Бълхата, с латинско название Siphonаptera, е представител на разреда на безкрилите кръвосмучещи инсекти. Бълхите живеят по телата на бозайниците и птиците. Те са повече от 200 рода, групирани в 15 фамилии. На дължина надвишават 3 милиметра и са тъмни на цвят. Тялото на бълхата е странично сплескано, което улеснява придвижването сред космите или крилата на гостоприемника. Придвижването им е улеснено и от твърдото космено покритие и късите шипове, ориентирани обратно. Тялото им е крепко и е в положение да издържи мощен напън. Вероятно се е приспособило да оцелява около опитите да бъде смачквано или отстранявано с драскане с ноктите на гостоприемника.
В по-ранните стадии на еволюционното си развиване са имали крила, само че в следствие те са отпаднали, защото пречат при паразитен метод на живот. Обикновено средата им на напредване е гъста четина, където крилата са спънка.
За сметка на тях задните им крайници са се развили толкоз добре, че могат елементарно и бързо да отскачат при заплаха. Задните крайници на бълхата в обтегнато състояние са по-дълги от самото тяло. Когато бълхата би трябвало да смуче кръв, тя се свива оптимално. При нужда да отскочи, тя употребява задните си крайници като трамплин. В тях има нещо като въздушни кухини, свързани с дихателната система на насекомото. При потребност тези кухини в краката се изпълват с въздух, а това омекотява приземяването.
За задачата на лесното приземяване служи и още един прийом: в организма им има специфичен белтък, наименуван резилин. Той придава на телцето на насекомото изключителна разтегливост при скока.
На главата си бълхата има нещо като антени. Те играят роля в обонянието и осезанието на кръвосмучещото. Имат обаче и друга функционалност. Мъжката бълха ги употребява при съвкуплението, с цел да придържа женската.
Бълхите имат доста висока сензитивност за въздушни и механични съмнения. За това им оказват помощ власинките, които са ситуирани върху задната част на коремчето им. Те улавят и най-финото съмнение и незабавно отскачат.
Размножаване при бълхите
Размножаването при бълхите е директно обвързвано с храненето им. Храната на бълхите им дава сила, за съвкупление с колегата и служи като основа за формиране на полови артикули при тях. Тези паразити в никакъв случай не се развъждат гладни.
Самката е малко по-голяма по мярка от самеца. При съвкуплението им самката е върху самеца и той я придържа с антенките си. Този развой може да продължи до 10 часа. За развиването на новите организми на женската са нужни разнородни хранителни субстанции. Затова в такива интервали тя е доста дейна в търсене на храна.
Всяка самка снася към 500 яйца, само че може да стигнат и до 800. Бълхите не слагат яйцата си на едно място, а ги разпръсват на всички места. Скоростта на разхвърляне е толкоз огромна, че те напряко летят на всички места. Това не е инцидентно. Чрез този механизъм бълхата дава предимство на потомството да усили % на прекарване и да понижи конкуренцията при търсене на храна.
Жизненият цикъл на бълхата минава както при всички инсекти през 4 стадия: яйце, ларва, какавида, имаго.
След като е снесла и разпръснала яйцата, бълхата им обезпечава опция за развиване. След няколко седмици от яйцата се излюпват ларви, като времето за излюпване зависи от температурата на околната среда и типа на бълхата. Ларвите се крият от светлината и се крият дълбоко в килими, постелки или в козината, като се хранят с мъртва кожа. Като ларви може да преживеят до 200 дни.
В идващия етап ларвата става какавида. Тя остава в пашкул, до момента в който премине процесът на промяна. Стимулът за излюпване са вибрациите от околната среда.
От какавидата излиза старата бълха. Имагото търси по-високо място, откъдето да дебне жертвите си. Оттам скачат върху гостоприемника и цикълът се повтаря.
Ако имат достъп до храна, бълхите живеят повече от година. Затова първата задача на всяка новоизлюпена бълха е да си откри гостоприемник. Не е чудно, че хората биват хапани на първо време по краката. Предпочитанията им са да не сменят гостоприемника, стига да се настанят комфортно, те остават там до края на цикъла.
Хранене при бълхите
Бълхите се хранят само с кръв. Най-напред тя се настанява на уместно място. То е такова, че да може да се закрепи и да бъде предпазена. Това са нормално окосмените елементи на тялото. Те избират по-топли и тъмни места. Понякога се задоволяват с тъмнината на нощта и топлината на завивките и нападат нощем. Затова заран се появяват сърбежи, разследване на нощните ухапвания от бълхи.
Бълхата има в долната част на главата си късички, само че остри хоботчета, които забива в кожата на гостоприемника и по този начин смуче кръв от него. За да се нахрани добре, първо тя пуска специфичен ензим в кръвта, който пречи на процеса на кръвосъсирване. Така си обезпечава задоволително време да пие кръв. През това време тя надвишава тежестта си с една трета. Те смучат кръв на всеки две часа.
Известни са с това, че могат да устоят на нескончаем апетит. Може да устоят без храна месеци, само че след това си наваксват при разкриване на подобаваща плячка. Паразитират единствено възрастните екземпляри.
Видове бълхи
Познати са над 2300 типа бълхи, само че най-разпространени са три от тях - кучешка, котешка и човешка бълха.
Кучешката бълха е паразит при кучетата, само че и върху котките, гризачите и хората, а е допустимо да си откри гостоприемник и върху друго животно, тъй като по принцип бълхите се прикрепят към живи организми с непрекъсната температура. Те са външни паразити, които са освен доста досадни, само че могат да бъдат и рискови.
Бълхите при котките могат да прескочат и върху стопаните, или върху кучето, в случай че котката дели дома на стопанина си и с куче. Те имат едва влияние върху гостоприемника си, в случай че той не развие алергия.
Човешката бълха намира кей освен при индивида, само че и при гризачите, котките и кучетата. Тя е космополит като тип и се счита, че е произлязла от Южна Африка. Човешката бълха се среща по-често през топлите месеци, за разлика от кучешката и котешката, които атакуват повече в студеното време.
Болести, пренасяни от бълхите
Бълхите придвижват заразни заболявания, като най-опасните от тях са чумата, антракса, петнистият тиф и други. Най-често те се заразяват от заболели животни, примерно плъхове, и придвижват болестта, откакто ухапят гостоприемника. По-леки положения са сърбежите, поради мощно токсичната им слюнка.
При определяне на бълхи би трябвало да се извърши стерилизация, като домът се обработи с инсектицид. Нужно е да се обезпаразитяват домашните любимци, а също да се поддържа хигиена в дома и да се следи за поява на гризачи. Превенцията ще отстрани заплахата от сходни болести. При проблем, неотложно би трябвало да се потърсят средства за битка с бълхите.
Бълхите са срещат освен при бездомните животни. Те могат да се следят и при домашните питомци, и постоянно съпровождат други кучешки болести и заболявания при котките.
