Петър Жеков е българският Герд Мюлер
България се поклони пред гениалния футболист Петър Жеков и непрежалимата му загуба стана мотив да се напомнят неговите неповторими достижения на терена. Но в този текст това не е належащо, тъй като към този момент е правено изключително богато на страниците на " Тема Спорт ". Тук ми се желае да споделя някои свои персонални усещания и мемоари от индивида, който цялата страна със благосклонност наричаше бат " Петьо.
Първият ми спомен от Жеков датира от преди повече от половин век когато още като възпитаник в началните класове, само че към този момент с отношение и интерес към футбола, разбрах от градската мълва, че голмайсторът на Берое следва да дебаркира на " Народна войска ". Това бе през 67-ма, или някъде при започване на 1968 година. Дори по това време, пролетта на 1968-ма татко ми ме заведе на стадиона в Парка на свободата за гостуването на отбора от Стара Загора. С очите си видях Жеков, който беше една от най-големите звезди на българския футбол. Ако не ме лъже паметта, тогава имаше състезателен обект на мястото на днешната " Спортна София ", където от време на време гостуващите на ЦСКА тимове от провинцията организираха своето разгряване преди мача. Именно тогава инцидентно видях Жеков на алеята, свързваща дребния терен с армейския стадион. Далечният спомен подухва, че срещата приключи 3:0, само че това не е толкоз значимо.
По-интересно е, че Петър Жеков излезе, с цел да получи наградата си за голмайстор на сезон 1967/68, с екип на ЦСКА. Много по-късно, когато се срещнах персонално с гениалния изпълнител, той ми описа, че е било решено и одобрено да се причисли към алените година по-рано. И дори е имал офицерско звание. Естествено, процедурата по прекосяването на бат " Петьо на " Армията " бе улеснена и от обстоятелството, че Берое бе под шапката на Строителни войски, които бяха в системата на Министерството на националната защита. Вметвам тези официални детайлности, с цел да разширя фокуса към предишното, само че най-важното е, че Жеков не е имал нито за момент и грам подозрение или съмнение в голямото си предпочитание да премине в ЦСКА. Защо ли? Много просто. За да играе паралелно до най-големите български футболисти по това време - Аспарух Никодимов, Димитър Якимов, Димитър Пенев. Малко по-късно към тази златна плеяда се причисли и неповторимият дрибльор Георги Денев. И управлението на алените искаше да окомплектова състава освен за вътрешната сцена, а и за европейската. Сега може да звучи утопично, само че в тези години ЦСКА бе измежду първите 10-12 тима, които имаха непрекъснато и авторитетно наличие в най-престижното клубно съревнование - КЕШ.
Преди идването на Жеков армейците създаваха голям брой положения, с помощта на голямата изобретателна мощ на своите корифеи в средата на терена и офанзива, само че постоянно нямаше кой да ги осъществя. С привличането на Жеков обаче доминото беше дефинитивно подредено.
Генерал-майор Явор Матеев с трогателен съболезнователен адрес за Петър Жеков
Ето какво написа в него
За да не наподобява всичко като цветя и рози обаче ще опиша и за трагичния подтекст на загубата на армейците с 2:7 от Левски през ноември 1968, в която Жеков също имаше своята роля. Този резултат, който остана в историята, бе неочакван даже за самите спечелили. Но по-късно поражение, в границите на 7 месеца, армейците взеха два трофея у нас и завоюваха дубъл. Даже по този мотив агитката пусна контралаф против синия фолклор - за 7 месеца, 2 купи...
И по-нататък. Жеков редеше гол след гол в шампионата, за купата, в Европа, това към този момент не беше вест. Акцентът в дуелите бе дали Жеков няма да вкара, а не дали ще вкара. Защото успеваемостта на този същински главорез за противниците бе удивителна. И упоменатото по-рано негово предпочитание да играе с най-големите футболисти у нас в ЦСКА доближи своя разцвет напролет на 1969 година, когато още в първия си сезон на " Армията " Жеков завоюва " Златната обувка " за най-хубав изпълнител в Европа.
Без знак за равенството сред времената и без да подценяваме достижението на Мартин Камбуров, само че би трябвало доста добре да си даваме сметка, че голмайсторският коефициент на Жеков остава и ще остане неосъществим. Той без подозрение остава в историята като най-изявеният голаджия в историята на българския футбол. Защото Жеков вкара своите 253 гола в елита в съвсем два пъти по-малко мачове и игра 10 години по-малко.
Спомням си и множеството му голове на интернационалната сцена против великия Аякс, на реванша в Атина против Панатинайкос... Попадения за националния тим. Той бе част от най-силното потомство преди героите от Съединени американски щати " 94, достигнало сребро на Олимпиадата в Мелбърн. Игра в международния тим в прощалния мач на великия руски вратар Яшин през 1970 година.
Като очевидец на тези невероятни години за мен Петър Жеков бе аналог на немския бомардир Гердю Мюлер, който остана вечно знак на реализаторската класа. Нещо повече, изрично бат " Петьо дружно с немския изпълнител и португалския талант Еузебио беше измежду тримата най-силни голмайстори на Европа във втората половина на 60-те и първата половина на 70-те години на XX век.
А моето персонално чувство, откакто цялата кариера на Жеков е предходна пред очите ми, е, че най-великият му гол си остава във вратата на Левски през март 1973 година Сините бяха изравнили в 88-ата минута, а две по-късно бат " Петьо получи паралелно на тунела на бранш В на националния стадион, направи две крачки и от 45 метра изстреля хиперзвукова, както в този момент се споделя, ракета в горния десен ъгъл на слисания вратар на сините Стефан Стайков.
И за край нещо любопитно в " по-конспиративен " аспект. В последните години, около европейските пътувания на ЦСКА, се сближих с бат " Петьо и при един от диалозите ни той ми сподели: " Абе да знаеш няколко пъти се пробвам да получа записа от този мач или епизод от гола от архива на Българска национална телевизия, само че все ми дават отговор негативно ". И даже ми показа дали съществено, дали на подигравка: " Казаха ми, че ще го пуснат, когато умра "...
Поклон пред великия български и армейски футболист Петър Жеков и безконечна признателност от името на алените генерации, които имаха опция да го гледат. И освен те, тъй като цяла България по това време оценяваше какво благосъстояние е Петър Жеков, въпреки и единствено половината да се радваше на неговите триумфи. Сега обаче всички до един, без значение от пристрастия и цветове, свеждаме глави в памет на един популярен, популярен футболист.
Първият ми спомен от Жеков датира от преди повече от половин век когато още като възпитаник в началните класове, само че към този момент с отношение и интерес към футбола, разбрах от градската мълва, че голмайсторът на Берое следва да дебаркира на " Народна войска ". Това бе през 67-ма, или някъде при започване на 1968 година. Дори по това време, пролетта на 1968-ма татко ми ме заведе на стадиона в Парка на свободата за гостуването на отбора от Стара Загора. С очите си видях Жеков, който беше една от най-големите звезди на българския футбол. Ако не ме лъже паметта, тогава имаше състезателен обект на мястото на днешната " Спортна София ", където от време на време гостуващите на ЦСКА тимове от провинцията организираха своето разгряване преди мача. Именно тогава инцидентно видях Жеков на алеята, свързваща дребния терен с армейския стадион. Далечният спомен подухва, че срещата приключи 3:0, само че това не е толкоз значимо.
По-интересно е, че Петър Жеков излезе, с цел да получи наградата си за голмайстор на сезон 1967/68, с екип на ЦСКА. Много по-късно, когато се срещнах персонално с гениалния изпълнител, той ми описа, че е било решено и одобрено да се причисли към алените година по-рано. И дори е имал офицерско звание. Естествено, процедурата по прекосяването на бат " Петьо на " Армията " бе улеснена и от обстоятелството, че Берое бе под шапката на Строителни войски, които бяха в системата на Министерството на националната защита. Вметвам тези официални детайлности, с цел да разширя фокуса към предишното, само че най-важното е, че Жеков не е имал нито за момент и грам подозрение или съмнение в голямото си предпочитание да премине в ЦСКА. Защо ли? Много просто. За да играе паралелно до най-големите български футболисти по това време - Аспарух Никодимов, Димитър Якимов, Димитър Пенев. Малко по-късно към тази златна плеяда се причисли и неповторимият дрибльор Георги Денев. И управлението на алените искаше да окомплектова състава освен за вътрешната сцена, а и за европейската. Сега може да звучи утопично, само че в тези години ЦСКА бе измежду първите 10-12 тима, които имаха непрекъснато и авторитетно наличие в най-престижното клубно съревнование - КЕШ.
Преди идването на Жеков армейците създаваха голям брой положения, с помощта на голямата изобретателна мощ на своите корифеи в средата на терена и офанзива, само че постоянно нямаше кой да ги осъществя. С привличането на Жеков обаче доминото беше дефинитивно подредено.
Генерал-майор Явор Матеев с трогателен съболезнователен адрес за Петър Жеков
Ето какво написа в него
За да не наподобява всичко като цветя и рози обаче ще опиша и за трагичния подтекст на загубата на армейците с 2:7 от Левски през ноември 1968, в която Жеков също имаше своята роля. Този резултат, който остана в историята, бе неочакван даже за самите спечелили. Но по-късно поражение, в границите на 7 месеца, армейците взеха два трофея у нас и завоюваха дубъл. Даже по този мотив агитката пусна контралаф против синия фолклор - за 7 месеца, 2 купи...
И по-нататък. Жеков редеше гол след гол в шампионата, за купата, в Европа, това към този момент не беше вест. Акцентът в дуелите бе дали Жеков няма да вкара, а не дали ще вкара. Защото успеваемостта на този същински главорез за противниците бе удивителна. И упоменатото по-рано негово предпочитание да играе с най-големите футболисти у нас в ЦСКА доближи своя разцвет напролет на 1969 година, когато още в първия си сезон на " Армията " Жеков завоюва " Златната обувка " за най-хубав изпълнител в Европа.
Без знак за равенството сред времената и без да подценяваме достижението на Мартин Камбуров, само че би трябвало доста добре да си даваме сметка, че голмайсторският коефициент на Жеков остава и ще остане неосъществим. Той без подозрение остава в историята като най-изявеният голаджия в историята на българския футбол. Защото Жеков вкара своите 253 гола в елита в съвсем два пъти по-малко мачове и игра 10 години по-малко.
Спомням си и множеството му голове на интернационалната сцена против великия Аякс, на реванша в Атина против Панатинайкос... Попадения за националния тим. Той бе част от най-силното потомство преди героите от Съединени американски щати " 94, достигнало сребро на Олимпиадата в Мелбърн. Игра в международния тим в прощалния мач на великия руски вратар Яшин през 1970 година.
Като очевидец на тези невероятни години за мен Петър Жеков бе аналог на немския бомардир Гердю Мюлер, който остана вечно знак на реализаторската класа. Нещо повече, изрично бат " Петьо дружно с немския изпълнител и португалския талант Еузебио беше измежду тримата най-силни голмайстори на Европа във втората половина на 60-те и първата половина на 70-те години на XX век.
А моето персонално чувство, откакто цялата кариера на Жеков е предходна пред очите ми, е, че най-великият му гол си остава във вратата на Левски през март 1973 година Сините бяха изравнили в 88-ата минута, а две по-късно бат " Петьо получи паралелно на тунела на бранш В на националния стадион, направи две крачки и от 45 метра изстреля хиперзвукова, както в този момент се споделя, ракета в горния десен ъгъл на слисания вратар на сините Стефан Стайков.
И за край нещо любопитно в " по-конспиративен " аспект. В последните години, около европейските пътувания на ЦСКА, се сближих с бат " Петьо и при един от диалозите ни той ми сподели: " Абе да знаеш няколко пъти се пробвам да получа записа от този мач или епизод от гола от архива на Българска национална телевизия, само че все ми дават отговор негативно ". И даже ми показа дали съществено, дали на подигравка: " Казаха ми, че ще го пуснат, когато умра "...
Поклон пред великия български и армейски футболист Петър Жеков и безконечна признателност от името на алените генерации, които имаха опция да го гледат. И освен те, тъй като цяла България по това време оценяваше какво благосъстояние е Петър Жеков, въпреки и единствено половината да се радваше на неговите триумфи. Сега обаче всички до един, без значение от пристрастия и цветове, свеждаме глави в памет на един популярен, популярен футболист.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ