Бъдни вечер е българският празник на смирението, благодарността и надеждата.

Бъдни вечер е българският празник на смирението, благодарността и вярата. Независимо че не всички съблюдават целия интервал на Коледните пости, на този ден българите се събират към обичайна софра, с цел да споделят топлината на домашното огнище, ритуалната софра, чувството за принадлежност към някакво старинно свещенодействие. И в случай че през множеството дни от годината търсим особеното и новото, на Бъдни вечер се стараем да повторим традицията по този начин, както сме я наследили.

В наши дни най-важна е подготовката на трапезата, само че към момента участват и доста други детайли от фолклорния празник. В предишното още рано сутринта приготвяли бъдника – дървото, което би трябвало да гори цяла нощ в огнището и да поддържа огъня.

При отсичането му мъжете внимавали да не допре земята, а незабавно да го взимали на ръце и тържествено го отнасяли в дома си. Обикновено отсичали крепко и родовито дърво – огромен дъб, бук или круша.

В някои краища на страната празнично облечен млад мъж влиза в двора с отсеченото дърво и пита: Славите ли Млада Бога? А останалите членове на фамилията дават отговор: Славим, славим, добре ни пристигнал!
Младежът внася дървото в дома и споделя: Аз – в къщата и Бог с мене! На други места пък стопанинът внася дървения пай на дясното си рамо, търкулва го към огнището и назовава: Дошъл Божич и се похвалил: с теленца, жребчета, агънца, прасенца, с огромен клас на равнища, с шанс и погодия! (разбирателство).

Тези разговори и през днешния ден се възпроизвеждат от хората, които пресъздават обичая. Следва миросване на дървото – мажат го с масло, осветено в църквата. В дебелия му край пробиват дупка и поставят в нея тамян, масло и вино, затварят я с дървен чеп, увиват я с бяло ленено платно. По време на миросването се пеят специфични песни, които описват за дървото, по което Млада Бога ще слезе на земята. Най-възрастната жена посипва бъдника с житени зърна.

Вечерта дървото ще бъде запалено тържествено. Начинът, по който гори демонстрира каква ще бъде реколтата. Ако пламъкът е избухлив и пръска искри, ще има огромен благодат. Ако огънят се поддържа цяла нощ, а дървото да изгори до дъно – това е добър знак. Пепелта от това дърво се смята за магическа, прибират я в гърне, с цел да я сложат в житото за посев, в храната на добитъка, употребяват я за лекуване.

Не единствено подготовката на дървото и огъня, цялата обредност към Бъдни вечер е отдадена на раждането на Млада Бога, на младото слънце, което идва, с цел да дава топлота и живот. Към античните езически традиции е приспособена библейската история за раждането на Христос.

До Йордановден не се пере – водата още не е кръстена. Не се излиза след залез слънце, не се правят трудови действия и прочие

На Бъдни вечер е последната постна софра, с нея приключва Коледният пост. В нашата традиция тя се подготвя с изключително внимание от незапомнени времена. Началото на този временен миг от естествения цикъл се посреща с обилие от всичко, което ражда земята. По традиция ястията са нечетен брой. Непременно би трябвало да има варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав. До тях се поставят чесън, лук, пресни плодове, орехи, вино. Ракията за празника би трябвало да е греяна, а хлябът – ˮписан “.

Върху хляба, наименуван за празника, изобразявали главната селскостопанска активност – лоза с гроздове, кошара с овце, харман, рало и така нататък Този самун носи разнообразни наименования в другите краища – боговица, богова пита, божичняк. В някои локални обичаи участвали и хлябове във формата на разнообразни животни, на бъчва и други Третият тип самун, приготвян на Бъдни вечер е коледарският кравай, именуван в песните ˮвит-превит “.

След като трапезата е подготвена, най-възрастният мъж я прекадява с тамян. Прекадява и всички пространства в дома, стопанските постройки. Преди да стартира вечерята, стопанинът разчупва обредния самун. В някои краища на България в него слагали паричка – бит, трансформирал се в наложителна част от актуалния празник.

Първото парче от хляба се отделя за Богородица и по-късно се поставя пред иконата. Всички обредни дейности и наричания през целия ден и изключително по време на вечерята имат продуциращ смисъл. Вечерята стартира рано – с цел да узреят рано житата. Не се става от трапезата, с цел да не бяга сполуката (или с цел да мътят кокошките). Вярва се, че който кихне по време на вечерята, ще има огромни персонални триумфи. И до през днешния ден е известно гадаенето с орехи. Ако първият орех, който вземеш, е цялостен и с хубава ядка, чака те хубава и цялостна година. Всички прекадени храни получават магическа мощ. Затова запазвали част от тях, отнасяли ги при стоката и на полето.

Събрала богатствата на земята, наричанията за положително и удача, ритуалната софра би трябвало да остане до сутринта.

Вярва се, че в среднощ небето се отваря, границите сред световете се заличават, а на трапезата идват душите на предците ни.

Отново в среднощ рождественският черковен звън се смесвал с песните на коледарските чети. Те обикаляли домовете и изричали благословиите си. Дошъл от старинните пластове на нашата обичайната просвета, този бит на доста места се извършва и до през днешния ден. Защото няма възраст човешкият блян към мир и сговор, здраве и благоденствие.