Хиперборея – раят на Северния полюс
Арктика, Крайният север, безконечният студ, съвсем никаква растителност, свирепи зимни студове в комбиниране с дълга полярна нощ, когато в продължение на доста дни Слънцето въобще не се демонстрира на небето…
Може ли в такива естествени условия да се е зародила и развивала цивилизация, даже в доста антични времена? На пръв взор – не. Но дано не бързаме с изводите и заключенията.
Живеещи зад Борей
В гръцката митология Хиперборея е земя на северния завършек на света, населявана от хипербореите – народ, намиращ се в положение на постоянно самодоволство и ползващ се с особена обич от господ Аполон – целител и настойник на изкуствата, който постоянно ходел при тях през зимата от своята обител в Делфи.
Многобройни легенди описват за прорицатели и жреци от Хиперборея, създатели на храмове и оракули на Аполон. Сред тях изключително се откроява Абарис, който не се нуждаел от храна и летял на вълшебна стрела, подарена му от самия Аполон.
Що се отнася до названието на този незабравим народ – хипербореите – то в дословен превод от гръцки значи „ живеещите оттатък Борей “. Борей в гръцката митология е господ на северния вятър.
Забележително е, че с изключение на древногръцките легенди описанията на северната прародина с присъщите за нея северни сияния, полярни нощи и полярни дни, може да се откри в индийската Ригведа и зороастрийската Авеста, в китайски и тибетски исторически летописи, в голям брой легенди и митове на разнообразни нации по света.
Топлата Арктика
Сред първите, пробвали се да дадат научно обоснование на полярната идея за произхода на цивилизациите и международните култури е Жан Силвен Байи, прочут френски астроном и публичен деятел от XVIII век. Изучавайки наличната му информация, той стигнал до извода, че за основа на всички достижения на античните е послужил още по-ранен високоразвит незнаен („ изгубен “) народ. Байи считал още, че народите, които тогава се отнасяли към южните етноси, по-рано са обитавали северните ширини.
В края на ХХ век единомишленик на Байи станал ректорът на Бостънския университет Уилям Уорън. В книгата „ Загубеният парадайс на Северния полюс “, въз основа на разбор на просторен материал, той открил, че античните сказания за Едем – земния парадайс – се явяват смътни мемоари за в миналото съществувала плодородна земя, която се намирала в Крайния север.
Сред актуалните учени, които са сигурни в съществуването в далечното минало както на самата Хиперборея, по този начин и на високоразвита цивилизация в тази страна, бил съветският откривател на Севера и лекар на философските науки Валерий Никитич Дьомин.
Според него Хиперборея се намирала в земите, които е признато да се назовават Руския Север, и даже още по-северно – в региона на Северния полюс. Освен това ученият считал, че точно Хиперборея е била прародина на цялото човечество.
Като основа за тези изказвания послужили по-конкретно упоменатите към този момент описания на северната прародина в античните летописи и предания на разнообразни нации, в това число и съветски.
„ Има учредения да се счита – написа ученият в една от своите книги, – че преди зад Полярния кръг е било доста по-топло. Руски океанографи са открили че преди 17-30 хиляди години климатът на Арктика е бил мек, а Северният Ледовит океан – много топъл. Приблизителни са изводите и на канадски и американски учени. Според тях във времената на по този начин нареченото Уисконсинско замръзване, преди към 7000 години, в центъра на Северния Ледовит океан се е намирала зона с сдържан климат. “
Според Дьомин интервалът на съществуването на вискоразвитата цивилизация на хиперборейците е бил 15-20 хиляди години и тя е имала летателни апарати. Именно по тази причина свещените книги на доста нации описват за контакти с „ небесни пришълци “. Аборигените са възприемали летящите хиперборейци като богове или полубогове.
Неуспешни експедиции
Ръководейки се от изложените сведения, е оправдано Хиперборея да се търси в евразийския и американския север, на островите и архипелазите в Северния Ледовит океан, в океанския шелф, на дъното на някои морета и езера. Повечето такива зони се намират на територията на Русия. Има съмнение, че част от сушата (вероятно неголяма), на която се е намирала Хиперборея, е потънала под водата.
На една от своите карти фамозният фламандски картограф Герардус Мергатор, живял през XVI век, е посочил в региона на Северния полюс голям континент, архипелаг от няколко острова, разграничени от реки. Вероятно той е прерисувал този континент от някоя антична карта, за което загатнал в едно от своите писма през 1580 година
В Русия, във времената на Ломоносов и императрица Екатерина II, са проведени две експедиции на савер с тайната задача да стигнат Северния полюс и да търсят Хиперборея. И двете експедиции били спрени от непреодолими ледове.
„ Шпионинът “ е погубен
В руски времена, през 1922 годна, в търсене на следи от Хиперборея в пустите региони на Колския полуостров, била изпратена експедиция под управлението на Александър Барченко – окултист, откривател на телепатията и хипнотизатор, а по „ съвместителство “ – и чиновник на Специалния отдел на Обединеното държавно политическо ръководство.
Участниците в експедицията изследвали региона на Сейдозеро, ситуирано в Ловозерските тундри измежду едноименния планински масив, на височина 189 метра над морското ниво. Тази околност обичайно се назовава Руската Лапландия.
Езерото от три страни е обрамчено от плътни скали и върхове, името му на езика на саами – коренните жители на този район – значи „ езерото на планинските духове “ и то от антични времена било считано за свещено измежду локалните.
Като се озовали на брега на езерото, членовете на експедицията видели нарисувана на скалата голяма човешка фигура с разперени ръце. На същото място те разкрили дялани гранитни блокове и павирани сектори от брега, сходни на остатъци от античен път. Те намерили и тайнствена дупка, отиваща в дълбините на земята, само че никой не се решил да се спусне в нея, защото всички били обхванати от неизпълним боязън.
Така гласи формалната версия. Има обаче съмнение, че Барченко въпреки всичко се е спуснал подземен и е намерил нещо доста значимо там. Във всеки случай отчетът за експедицията бил засекретен, а след това – погубен. Самият Барченко бил погубен още по-рано: през април 1938 година той бил разстрелян „ за шпионаж “.
Загадъчни находки
В нови времена също неведнъж са проведени експедиции в търсене на Хиперборея и в девет от тях взел участие Валерий Дьомин. Особено резултатна била експедицията от 2001 годна в региона на същото Седозеро. Под дъното му бил открит тунел, цялостен с кал, а в крайбрежните планини и в двата му края – обширни празнини. Според геолозите сходни комбинации с естествен генезис са невъзможни.
А „ павираният път “, открит още от Барченко, се оказал каменен дувар, отиващ на метър и половина подземен. Не е изключено това да са остатъци от отбранително оборудване. Открити били и няколко пирамиди, сходни на кургани, като върховете на някои от тях били отсечени.
Там били открити и остатъци от основи, каменни блокове с вярна форма, преобърнати колони. По мостри, взети от блоковете, било открито, че те са направени преди към 12 000 години. Всички тези находки, в комбиниране с описанията в преданията и античните текстове, удостоверяват хипотезата, че в Крайния север, по-конкретно в рамките на Русия, преди към 12-14 хиляди години в действителност е съществувала цивилизация.
Bagheera History
