Продажбите на бяло вино и розе в България изпреварват тези на червеното
Ако би трябвало да създадем ранглиста на най-традиционните питиета в България, то виното сигурно ще заеме едно от почетните места и това надали ще се трансформира. Как обаче се променя усета на българския консуматор, какви сортове избираме и по какъв начин дават отговор на това родните винопроизводители? Разговаряме с Деяна Стаменова, която е притежател на Винарска маза " Манастира ".
Госпожо Стаменова, може ли да споделите кои са най-предпочитаните типове вино у нас измежду българи и чужденци по ваши наблюдения? За бяло и алено вино?
Българите избират класическите сортове като Совиньон блан и Шардоне за белите и Каберне совиньон, Мерло и Сира за алените виновност. Предпочитанията както у нас, по този начин и на интернационалните пазари са за по-плодови, по-свежи и с по-малко отлежаване в дъб виновност. Забелязва се и международна наклонност, че консуматори, изключително по-младите, се интересуват от по-редки и не толкоз известни локални сортове създадени в по-малките винени региони, както България, Грузия, Гърция, Унгария. Българите също от ден на ден стартират да ценят родното произвеждане. Смятам, че и ние като производител имаме заслуга за това, поради положителното съответствие на цена качество, което предлагаме. Целта на нашата маза е да създава повече виновност от локални сортове, с цел да покажем, че и те са положителни и от тях могат да се вършат висококачествени виновност.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
Променил ли се потребителският усет на българите, спрямо последните няколко години във връзка с търсенето? Може ли да се уточни някаква съответна наклонност, която се откроява през последните години?
Родните консуматори от ден на ден търсят качествени артикули. Вкусът се променя към виновност с естествен темперамент, които са елегантни и добре уравновесени. Свежите и леки виновност, с по-светли и натурални цветове стават по-предпочитани. Модата на виновността с наситени цвят и мирис доминиращ дъб към този момент затихва. Потребителят е насочен към такива с по-нисък алкохолен градус, неангажиращи виновност, които могат да се употребяват независимо или елементарно се съчетават с храна.
Вината от локални сортове и от дребни и бутикови производители стават по-търсени. Наблюдава се завръщане към типичните сортове за България като Мавруд, Рубин, Тамянка, Мелник 55.
През последните години доста се усили и потреблението на бели виновност и розета. Въпреки обичайното усещане, че в България се пие повече алено вино, през днешния ден можем да кажем че продажбите на бяло вино и розе изпреварват тези на аленото . Консумацията на алено вино остава най-вече през студените месеци, до момента в който на бялото и розето е целогодишно.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
В изявление за предаването Money.bg от преди няколко години казвате, че винопроизводители у нас опитват с друга техника в самото произвеждане на вино, като друго съдове за ферментация и други Това продължава ли да бъде по този начин и има ли новости в производството?
Това продължава да бъде по този начин, употребяват се разнообразни по величина съдове за ферментация и отлежаване, опитва се с дъбови бъчви от друг генезис и дървесина. Преди години се срещаха най-вече виновност отлежавали в традициония френски и американски дъб, през днешния ден можем да срещнем и в маджарски и в даже български дъб. Във винарска маза " Манастира " използваме точно български дъб за виновността, които са от локални сортови или купажи с тях. Производителите екпериментират с производството и на виновност, които са отлежавали в бъчви от акациева или черешова дървесина. Изпробват и повече сортове грозде и стилове. Произвеждат се виновност, които са по-натурални, без добавени сулфити, с по-малко интервенции и допълнително естетика с природата.
Производители влагат и повече запаси в методът на опакована, етикиране.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
Според годишния поземлен отчет на Министерството на земеделието за 2023 година, вносът на вино от Полша в България е повишен с 6000% за година от 900 литра на 54 000 литра. Какво може да ни каже това? Значи ли, че пием по-евтино, само че по-нискокачествено вино?
Полското вино изминава дълъг път, с цел да се трансформира в това, което е през днешния ден. Благодарение на новите насаждения и внедряването на съвременни технологии за произвеждане винарската промишленост се пробва да остави своя отпечатък на интернационалния пазар. Прохладният климат способства за основаването на положителни, ароматни бели и червени леки виновност. Като качество не може да се конкурират с добре познатите ни страни производители, само че със своята цена са атрактивни за интернационалните пазари.
Конкретно към родния пазар, безпричинно е да се счита, че доминират виновност с незадоволително качество и ниска цена. Пазарът за вносни виновност е разнобразен, има избор за всеки потребителски усет и благоприятни условия.
Източник:
Деяна Стаменова
Данни от същия отчет сочат, че износът ни е намалял с 20 на 100 на годишна база през 2023-а. Защо има спад съгласно вас?
Спадът в износът през последните години от една страна се дължи на намаленото търсене в останалите европейски страни, в резултат на инфлацията, стесняване на стопанската система, рецесията. От друга страна нарасналите разноски за произвеждане и логистика също оказват въздействие. Поради същите аргументи и вносът на вино у нас през последната година е намалял.
Смятам, че и неналичието на задоволителна държавна поддръжка за реклама на българското вино на интернационалните пазари също оказва въздействие на изнесеното количество. Трябва да се ускори рекламата ни като страна, произвеждаща качествени виновност, да има и по-активно подпомагане за участия в интернационалните винени изложби, за винения туризъм. За да се ускори ползата към българските виновност, би трябвало да се наложим като страна винопроизводител, а това няма по какъв начин да се случи само с напъните на бизнеса.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
Кои са страните, за които България изнася най-вече и кои са най-изнасяните типове виновност?
България продължава да изнася най- доста за страните от Европейския съюз като Чехия, Швеция, Полша, Белгия, Нидерландия, Дания. Последните години пораства и количеството виновност изнесени за Съединени американски щати, измествайки одобрени сътрудници като Япония, Англия и Китай. Запазва се и наклонността за експорт най-вече на червени виновност.
Потребителите и в международен мащаб към този момент са пренаситени от добре познати сортове, като Каберне Совиньон. Шардоне, Мерло. Те търсят нещо ново и друго. Колкото един артикул е по-специфичен, тъй като е създаден от локален вид, толкоз по-привлекателен и забавен е той.
Затова и виновността от локални сортове или купаж от локален вид с типичен са най-търсени. Продуктите, които нашата маза най- доста изнася са тъкмо от българския вид Мавруд, както алено вино по този начин и розе, само че и такива, които са в купаж с този вид. Типичните сортове като Мавруд и Рубин стават все по-високо ценени на интернационалните пазари. Доказателство по тази причина са медалите и оценките, които българските виновност получават на международните състезания.
За вас, като експерт, какво би трябвало да има едно вино, с цел да се назова то хубаво?
За да кажем, че едно вино е хубаво, преди всичко би трябвало да има чист цвят, който да дава отговор на дадения вид. Да бъде добре уравновесено, да има естетика сред всичките му детайли - наслада, киселинност, танини и равнища на алкохол. Виното би трябвало да има активност, вкусовият и ароматният му профил да съдържат мощни и лесни за различаване аромати.
Друг индикатор за качеството е и дългият послевкус, т.е. какъв брой дълго продължавате да се усещате усетите на виното откакто го преглътнете.
За мен е значимо виното да показва изцяло качествата на сорта и особеностите на тероара, откъдето е създадено. Трябва да се резервира чувството, че виното има генезис. Във винарска маза " Манастира " се стараем да произвеждаме тъкмо такива виновност.
Госпожо Стаменова, може ли да споделите кои са най-предпочитаните типове вино у нас измежду българи и чужденци по ваши наблюдения? За бяло и алено вино?
Българите избират класическите сортове като Совиньон блан и Шардоне за белите и Каберне совиньон, Мерло и Сира за алените виновност. Предпочитанията както у нас, по този начин и на интернационалните пазари са за по-плодови, по-свежи и с по-малко отлежаване в дъб виновност. Забелязва се и международна наклонност, че консуматори, изключително по-младите, се интересуват от по-редки и не толкоз известни локални сортове създадени в по-малките винени региони, както България, Грузия, Гърция, Унгария. Българите също от ден на ден стартират да ценят родното произвеждане. Смятам, че и ние като производител имаме заслуга за това, поради положителното съответствие на цена качество, което предлагаме. Целта на нашата маза е да създава повече виновност от локални сортове, с цел да покажем, че и те са положителни и от тях могат да се вършат висококачествени виновност.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
Променил ли се потребителският усет на българите, спрямо последните няколко години във връзка с търсенето? Може ли да се уточни някаква съответна наклонност, която се откроява през последните години?
Родните консуматори от ден на ден търсят качествени артикули. Вкусът се променя към виновност с естествен темперамент, които са елегантни и добре уравновесени. Свежите и леки виновност, с по-светли и натурални цветове стават по-предпочитани. Модата на виновността с наситени цвят и мирис доминиращ дъб към този момент затихва. Потребителят е насочен към такива с по-нисък алкохолен градус, неангажиращи виновност, които могат да се употребяват независимо или елементарно се съчетават с храна.
Вината от локални сортове и от дребни и бутикови производители стават по-търсени. Наблюдава се завръщане към типичните сортове за България като Мавруд, Рубин, Тамянка, Мелник 55.
През последните години доста се усили и потреблението на бели виновност и розета. Въпреки обичайното усещане, че в България се пие повече алено вино, през днешния ден можем да кажем че продажбите на бяло вино и розе изпреварват тези на аленото . Консумацията на алено вино остава най-вече през студените месеци, до момента в който на бялото и розето е целогодишно.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
В изявление за предаването Money.bg от преди няколко години казвате, че винопроизводители у нас опитват с друга техника в самото произвеждане на вино, като друго съдове за ферментация и други Това продължава ли да бъде по този начин и има ли новости в производството?
Това продължава да бъде по този начин, употребяват се разнообразни по величина съдове за ферментация и отлежаване, опитва се с дъбови бъчви от друг генезис и дървесина. Преди години се срещаха най-вече виновност отлежавали в традициония френски и американски дъб, през днешния ден можем да срещнем и в маджарски и в даже български дъб. Във винарска маза " Манастира " използваме точно български дъб за виновността, които са от локални сортови или купажи с тях. Производителите екпериментират с производството и на виновност, които са отлежавали в бъчви от акациева или черешова дървесина. Изпробват и повече сортове грозде и стилове. Произвеждат се виновност, които са по-натурални, без добавени сулфити, с по-малко интервенции и допълнително естетика с природата.
Производители влагат и повече запаси в методът на опакована, етикиране.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
Според годишния поземлен отчет на Министерството на земеделието за 2023 година, вносът на вино от Полша в България е повишен с 6000% за година от 900 литра на 54 000 литра. Какво може да ни каже това? Значи ли, че пием по-евтино, само че по-нискокачествено вино?
Полското вино изминава дълъг път, с цел да се трансформира в това, което е през днешния ден. Благодарение на новите насаждения и внедряването на съвременни технологии за произвеждане винарската промишленост се пробва да остави своя отпечатък на интернационалния пазар. Прохладният климат способства за основаването на положителни, ароматни бели и червени леки виновност. Като качество не може да се конкурират с добре познатите ни страни производители, само че със своята цена са атрактивни за интернационалните пазари.
Конкретно към родния пазар, безпричинно е да се счита, че доминират виновност с незадоволително качество и ниска цена. Пазарът за вносни виновност е разнобразен, има избор за всеки потребителски усет и благоприятни условия.
Източник:
Деяна Стаменова
Данни от същия отчет сочат, че износът ни е намалял с 20 на 100 на годишна база през 2023-а. Защо има спад съгласно вас?
Спадът в износът през последните години от една страна се дължи на намаленото търсене в останалите европейски страни, в резултат на инфлацията, стесняване на стопанската система, рецесията. От друга страна нарасналите разноски за произвеждане и логистика също оказват въздействие. Поради същите аргументи и вносът на вино у нас през последната година е намалял.
Смятам, че и неналичието на задоволителна държавна поддръжка за реклама на българското вино на интернационалните пазари също оказва въздействие на изнесеното количество. Трябва да се ускори рекламата ни като страна, произвеждаща качествени виновност, да има и по-активно подпомагане за участия в интернационалните винени изложби, за винения туризъм. За да се ускори ползата към българските виновност, би трябвало да се наложим като страна винопроизводител, а това няма по какъв начин да се случи само с напъните на бизнеса.
Източник:
Винарска маза " Манастира "
Кои са страните, за които България изнася най-вече и кои са най-изнасяните типове виновност?
България продължава да изнася най- доста за страните от Европейския съюз като Чехия, Швеция, Полша, Белгия, Нидерландия, Дания. Последните години пораства и количеството виновност изнесени за Съединени американски щати, измествайки одобрени сътрудници като Япония, Англия и Китай. Запазва се и наклонността за експорт най-вече на червени виновност.
Потребителите и в международен мащаб към този момент са пренаситени от добре познати сортове, като Каберне Совиньон. Шардоне, Мерло. Те търсят нещо ново и друго. Колкото един артикул е по-специфичен, тъй като е създаден от локален вид, толкоз по-привлекателен и забавен е той.
Затова и виновността от локални сортове или купаж от локален вид с типичен са най-търсени. Продуктите, които нашата маза най- доста изнася са тъкмо от българския вид Мавруд, както алено вино по този начин и розе, само че и такива, които са в купаж с този вид. Типичните сортове като Мавруд и Рубин стават все по-високо ценени на интернационалните пазари. Доказателство по тази причина са медалите и оценките, които българските виновност получават на международните състезания.
За вас, като експерт, какво би трябвало да има едно вино, с цел да се назова то хубаво?
За да кажем, че едно вино е хубаво, преди всичко би трябвало да има чист цвят, който да дава отговор на дадения вид. Да бъде добре уравновесено, да има естетика сред всичките му детайли - наслада, киселинност, танини и равнища на алкохол. Виното би трябвало да има активност, вкусовият и ароматният му профил да съдържат мощни и лесни за различаване аромати.
Друг индикатор за качеството е и дългият послевкус, т.е. какъв брой дълго продължавате да се усещате усетите на виното откакто го преглътнете.
За мен е значимо виното да показва изцяло качествата на сорта и особеностите на тероара, откъдето е създадено. Трябва да се резервира чувството, че виното има генезис. Във винарска маза " Манастира " се стараем да произвеждаме тъкмо такива виновност.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ